Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Погледна я скептично.

— Колата е на Прескот. Тук има само негови отпечатъци. Той инсталира микрофон, за да диктува писма, докато шофира. Не губеше нито минута.

— Господин Касиди, това е разследване на убийство, Оставете нещата в мои ръце.

Тя превъртя касетата до началото и я пусна.

Анджи, искам съобщението незабавно да замине за Хонконг — чу се гласът на Прескот. — Напечатай го и унищожи лентата. Писмото ще бъде закодирано с шифър десет, заключено в пощенски контейнер и предадено на ръка от сигурен куриер.

— Какви се тези изпълнения в стил Джеймс Бонд? — измърмори Уилър.

От тонколоните се разнесе изсвирване на клаксон, последва изщракване, сетне записът продължи. Този път нямаше странични шумове.

Драги 16-10/15-2/12-1… Сбъдват се най-лошите ми страхове. 12-2/15-6/11-9 пак се свързаха с мен. Този път бяха много по-настоятелни. Предупредих те за обема, с който се занимаваме през последните две години. Мога да контролирам само това, преди да съм напълно компрометиран. Нямам намерение да отговарям за федерално престъпление, ако се стигне дотам. Изясних подробно позицията си на 16-9/16-16/11-5 в Лос Анджелис, а той продължава да ме заплашва. Не е необходимо да ти напомням, че съм един от малцината в тази страна, които са разобличени и не възнамерявам да потъна сам. Точка. Нов ред, Анджи. Установих всичките си преки контакти с 12-9/17-7/15-23. Много се страхувам. Не съм очаквал заговор в такива големи мащаби. Ако това се разчуе, с нас е свършено. Изброявам съгласно кода последната група животни, които бяха нахранени. Следните получиха каквото им се полага: д 34-13/66-9/12-5 (22), д 88-12/12-8/22-6 (12), д 66-15/3-55/8-22 (8), д 1-88/9-77/ 7–6 (71), р 77-8/99-20 (12), р 78-88/5-3/22-6 (16), р 22-4/ 5-33/2-9 (53). Нов ред, Анджи. Плащанията от Хонконг се увеличиха, но още не съответстват на потока. Точка. Нашият приятел трябва да бъде информиран, че 9-2/6-15/12-1 е дал сигнал, че ще продължи да обработва документите. Точка. Всичките ни връзки в имиграционната служба ще останат непокътнати и Джон ще продължи да обработва сметките там при вас. Но трябва да предупредя нашия приятел в Хонконг да не увеличава потока и в трите му направления. С тази скорост сигурно ще предизвика политически скандали в най-висшите етажи на американското правителство. Точка. Нов ред, Анджи. И накрая, съжалявам, но искам да те информирам, че от тази дата преустановявам участието си. Точка. Обясних гореспоменатите аргументи на Бялото ветрило тук, но не бях удостоен с внимание. Нямам друг избор, освен да се оттегля. Нов ред, Анджи. Желая ти късмет и се надявам, че всичко ще бъде наред и онова, за което работихме, ще се случи в средата на 1998 година. Моля те, не се опитвай да се свържеш с мен, защото решението ми е окончателно. Напиши обичайните заключителни думи, Анджи, и незабавно го изпрати. После изтрий записа и скъсай листа.

Двамата седяха в колата и гласът на Прескот отекваше в ушите им.

— Какво става, по дяволите? — попита Уилър, без да поглежда Таниша. — Какви са тези цифри?

— Не знам. Ще накарам някой от отдел „Криптография“ да ги види.

— Чакайте малко… Какво да види?

— Касетата.

Тя посегна да я вземе, но той я спря.

— Не ви ли е необходима официална заповед?

Таниша го погледна.

— Нали няма да се превръщате в проблем за мен, господин Касиди?

Уилър не каза нищо, само я гледаше, загрижен за репутацията на брат си.

— Прескот е мъртъв. И Рей Фонг е мъртъв. Вече не можем да сторим нищо лошо на брат ви. Трябва да разбера каква е тази история.

— Може би не е нищо особено — каза той.

— Това, изглежда, е обичайната ви реакция към всичко. Позволете да изкажа няколко предположения. Може би писмото не е унищожено. Може би бандитите в дома на Анджи Уонг и в спалнята на брат ви са търсели точно него. Или те, или Рей са го намерили и той е бил убит заради това. Може би са се случили десетки други неща. Не ме карайте да пиша подробен доклад, защото ако го направите, няма да положа усилия да скрия онова, което съм научила. Ако ми помогнете и се окаже, че брат ви се е отклонил от правия път, ще се опитам да потуля участието му.

Таниша отново блъфираше. Ако Уилър или майка му се обадеха на Рик Верба, Отделът за вътрешно разследване щеше да й отреже главата.

Уилър седеше и слушаше как касетофонът съска. Сетне протегна ръка и го изключи.

— Дали Прескот наистина е вършел нещо незаконно? — изрече той. Гласът му беше толкова тих, че Таниша се изненада.

Тя го погледна и се опита да прецени дали моментът е подходящ.

— По всичко личи, че е така.