Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Ще поговоря с едни хора. А през това време ти трябва да поспиш. Изглежда, много дни и нощи не си почивал.

Най-сетне Фу Хай се почувства в безопасност. Нахрани се, легна на твърдата пейка, на която седеше, и мигновено заспа. Имаше чувството, че лакираното дъбово дърво е меко като дюшек от облаци.

Когато се стъмни, отец Джон го събуди и го изведе навън. Там чакаше грозно момиче с големи зъби и сплескан нос. Говореше на фукиенизийски, диалект, който Фу Хай не разбираше. Отец Джон поговори с нея, после се обърна към младия мъж:

— Тя ще те заведе при „Змийската глава“. На добър час.

Свещеникът се помоли на Бога за Фу Хай. Мълвеше на странен език. Той не го разбра, но предположи, че е латински.

Без да го поглежда грозното момиче го поведе по широките стъпала на катедралата. Отидоха пак на остров Шам-Ян, минаха по множество тесни улички и накрая водачката му спря, обърна се, сложи ръце на раменете му и го бутна да седне на каменна пейка. Не му каза нищо, но той разбра, че трябва да чака. Момичето го остави там.

След час се върна и отново поведе Фу Хай по тесните улички. Влязоха в препълнен ресторант на пазара „Чин Пин“. Момичето посочи мъж, който седеше сам на маса в тъмен ъгъл. Той имаше огромни месести уши, вдлъбната брадичка и големи зъби. От грамадната брадавица на брадичката му стърчаха три черни косъма и мъжът ги приглади. Фу Хай се приближи до него. Предположи, че мъжът е бащата на грозното момиче. Застана до масата на „Змийската глава“ и почтително зачака.

— Искаш да яхнеш Змията, така ли? — допита на мандарински Тоу Клепоухия, без да се представя.

— Твърдо съм решил да замина за Америка.

— Много е скъпо.

— Така ми казаха.

— Повече от трийсет и пет хиляди американски долара. Имаш ли достатъчно пари? — попита Тоу, като се усмихна и оголи големите си зъби.

— Не, но ще направя всичко, за да платя пътуването.

— А би ли убил човек? Би ли отмъстил на враговете ми? Би ли извършил жестоки престъпления? — попита Клепоухия, взирайки се изпитателно във Фу Хай.

— Никога не съм убивал, нито съм правил такива неща.

— Но ти каза „всичко“. Човек, който е готов на всичко, може да бъде много ценен, освен ако това не е само хвалба.

— Бих направил всичко, за да отида в Америка — повтори младият мъж и отново се замисли за сестра си и окаяния й живот.

— При други обстоятелства щях да ти поискам заложник, за да съм сигурен, че ще върнеш заема. Някой от семейството ти, който ще стане мой роб и ще работи за мен, ако избягаш. Но отец Джон Уайт е мой земляк. Той каза много добри думи за твоята честност и почтеност и има влияние над мен, затова ще разчитам на думата ти. Трябва да работиш седем дни в седмицата, докато изплатиш дълга си. Но ако се отметнеш от задълженията си към мен, ще се разделиш с живота си. Съгласен ли си?

— Сделката е справедлива.

— Аз съм много търпелив и разбран човек — заяви грозният гангстер от триадата. — Правя тази услуга не толкова за пари, колкото заради обичта си към моя земляк.

— Това е много благородно.

— Тогава ето каква е сделката. Аз ще те закарам в Америка, а ти ще вършиш каквото поискам.

„Змийската глава“ направи знак на сервитьора, който се приближи до масата. В ръката си държеше гърчеща се черна змия.

Гангстерът кимна. Сервитьорът отряза главата на змията и я хвърли в емайлиран леген. От гърчещото се тяло рукна кръв. После сервитьорът одра кожата на влечугото и оголи розовото месо. Зарови пръсти във вътрешностите, извади малък черен орган с формата на таблетка и го сложи в чаша с оризово вино до лакътя на Тоу Клепоухия. Гангстерът изпи на един дъх виното и жлъчката на змията, без да откъсва очи от Фу Хай.

— Трябва много да внимаваш да не глътна и теб — грозно се ухили той.

Беше сряда следобед. Уилър се намираше в кабинета на брат си и помагаше на снаха си да оправи бъркотията. Той стоеше до библиотеката, подпирайки се на патериците и нареждаше книгите, а Лиз и Холис пълзяха по пода и събираха безценните томове, подвързани с кожа. Първите издания на Емили Дикинсън, По и Хърман Мелвил, които брат му бе колекционирал. Някои струваха десет хиляди долари. Идеалният подарък за най-преуспяващия млад адвокат в Лос Анджелис.

В момента Уилър подреждаше дванайсетте тома на „История на Калифорния“ от Джон Стодард, който бе доминикански монах, публикувал историческото си изследване през 1898 година и несъмнено беше предубеден към разврата и смъртта по време на Треската за злато. На лавицата щяха да бъдат сложени и „Пълна история на света“ от Хенри Смит Уилямс, двайсет и пет тома, покрити с прах, първо издание, публикувано през 1904 година. Прескот обожаваше историята. Всъщност Уилър му бе подарил три от поредиците. Коледно намаление, по петстотин долара парчето. В семейство Касиди парите, похарчени за историческа литература, не се смятаха за претенциозен разход и книгите се ценяха много повече от пръстените и часовниците.