Стивън Канел - Мошеникът

Брус сви рамене.

— Нали знаеш какъв е Томи.

— Всички ми казват, че го знам какъв е. Но може би изобщо не го познавам.

Двамата федерални агенти в сивата служебна кола видяха Виктория да излиза от Макаронаджийския палат в Атлантик Сити. Командирът се казваше Стан Келерман. Оставаха му пет месеца до пенсиониране. Беше видял много неща, но най-много мразеше, когато „някой от нашите“ се окажеше „гнила ябълка“. Той видя през бинокъла как Виктория спря такси.

До Стан седеше Шийла Уорд. Тази година беше първата й във ФБР. Двамата нямаха нищо общо помежду си, като се започнеше от мнението им за работата и се стигнеше до музиката, която слушаха. Шийла се надяваше да научи нещо от Станли, но той беше окаян негодник, който само издаваше заповеди.

— Свържи се с Грег — излая той. — Провери дали я е засякъл.

Тя взе микрофона.

— Тук е Червено куче. До Мързеливеца. Засече ли жената?

— Потвърдено.

Екипът на ФБР за електронно наблюдение беше проникнал във видеоохраната на Джо Рина и използваше собствената му система, за да го следи. В мазето имаха човек, който наблюдаваше три пиратски монитора. Томи и Джо Рина бяха главните мишени заради провалилия се съдебен процес. ФБР се стресна, когато Виктория Харт, прокурорката, която оплеска делото, влезе в Макаронаджийския палат и се показа на мониторите, свързани с камерите в коридора пред кабинета на Джо Рина. За съжаление нямаше начин да видят какво става вътре, защото Джо никога не би позволил да инсталират камери в кабинета му, но я видяха да влиза при него с папка под мишница. След десет минути Виктория излезе без папката — много странна и обезпокоителна случка.

Стан протегна ръка и грабна микрофона от Шийла, която стисна зъби от яд, но не каза нищо.

— Какво мислиш, Грег?

— Знам ли. Казваш, че прокурорката, която се опитваше да осъди онова лайно, го е посетила и му е оставила някаква папка. Мисля, че тук има нещо гнило.

— И аз. Ще я проследя. Да видим какво ще стане.

Стан и Шийла проследиха Виктория до летището на Атлантик Сити и я видяха да си купува билет. Когато се отдалечи, те хукнаха към гишето, изблъскаха ядосаните клиенти, показаха значките си и научиха, че Виктория ще пътува със следващия полет за Сан Франциско. Самолетът щеше да излети след час.

Стан Келерман се обади в кабинета на Гил Грей, откъдето му казаха, че областният прокурор е в командировка. Свързаха се с хотелската стая на Гил и намериха безличния областен прокурор точно когато се бе върнал от голф. Обясниха му какво става и той се умълча. Умът му преценяваше евентуалните възможности.

— Какво искате да направим? — попита Стан. — Не мога да напусна Атлантик Сити без специално разрешение за преместване, но можем да кажем на колегите да чакат в Сан Франциско. Знам номера на полета й. Ще изпратим нейна снимка на агентите там.

— Чакайте малко — каза Гил, притисна слушалката до гърдите си и се опита да анализира ситуацията.

Трудно му беше да повярва, че Виктория Харт се е поддала на корупция, но инак не би отишла в телевизията и не би го обвинила в несправяне с работата. Може би онази заплаха към Джо Рина не беше толкова глупава, колкото първоначално помисли. Ако току-що си загубил най-важния си свидетел, какъв по-добър начин да прикриеш следите си от този да атакуваш Рина? Виктория все още се водеше на работа в канцеларията на Гил. Това можеше да се окаже смущаващо от политическа гледна точка. Грийн най-сетне бе успял да се включи в краткия списък на кандидати за заместник-губернатор. Един скандал в прокуратурата щеше да бъде пагубен, освен ако не съумееше да направи така, сякаш той е режисирал разследването, за да изкорени корупцията. После щеше да се възползва от това. Вече се чуваше как на пресконференцията казва: „Не става дума за политика, а за неподкупно правителство“. Можеше да има страхотен телевизионен отзвук, ако контролираше нещата.

Той отново долепи слушалката до ухото си и се прокашля.

— Добре. Проследете я в Калифорния и ме дръжте в течение. Ако направи нещо незаконно, арестувайте я и незабавно ме информирайте. И благодаря за обаждането.

— Няма защо.

Виктория се качи на самолета. Стан се преоблече като стюард и отиде да види дали тя не е с някой от старите им познайници. Прокурорката беше сама. До нея не седеше никой. Келерман прегледа списъка на пътниците и се върна.

— Имаме ли някой познат на борда? — попита Шийла.

Той дори не я погледна. Само изсумтя, а тя отново стисна зъби. Този тип наистина я вбесяваше.