Стивън Канел - Мошеникът

После седна зад волана и докато още мислеше по въпроса, включи на скорост и потегли към Сан Франциско.

Тя влезе в Ханкок Билдинг, Атлантик Сити. Преди четири години семейство Рина бяха построили сградата с пари от организираната престъпност. В прокуратурата постройката беше известна като Макаронаджийския палат, защото шефовете на всеки мошенически синдикат имаха кабинети там. Виктория се качи на асансьора до двайсет и третия етаж.

Очакваше, че охраната ще я спре, но в приемната имаше само камери за наблюдение. Зад бюрото във фоайето не седеше никой и тя зачака, стиснала кафявата папка под мишница, без да знае какво да направи. После от вътрешния кабинет излезе един куриер. Наближаваше обяд и Виктория се запита дали Джо Рина е още в кабинета си. Тя тръгна по коридора, където няколко секретарки печатаха, нещо. Не я погледнаха и Виктория стигна до дъното на коридора, откъдето видя великолепни старинни врати, които сигурно пазеха кабинета на Джо Рина. Отвори, без да потропа, и влезе.

Стаята беше великолепна. Имаше големи прозорци, гледащи към Бродуок на юг и към Атлантическия океан на изток. Виктория бързо огледа кабинета. Западната стена беше отрупана със задължителните снимки — Джо Рина с известни личности, кинозвезди и дори двама президенти, хилещи се глуповато в присъствието на мафиотския бос. Предметите на изкуството бяха безценни. Някои бяха поставени в стъклени витрини. Виктория разгледа индианските съкровища, датиращи от тринайсети век и трофеите от голф, остави снимките на бюрото, седна на един стол с висока облегалка и зачака.

Двайсет минути по-късно той влезе забързан в кабинета, навивайки ръкавите на ризата си. Изглежда закъсняваше. Приближи се до бюрото, видя снимките и ги взе.

— Направени са вчера от екипа за електронно наблюдение на ФБР във Фресно, Калифорния — каза тя.

Джо се обърна рязко. Виктория се изправи.

— Какво правиш тук? — попита той.

Гласът му беше изненадващо спокоен, като се имаше предвид обезпокоителното присъствие в кабинета му.

— Дойдох да видя дали ще мога да разруша нещо — отговори тя, приближи се до масата със съкровищата на ацтеките и взе една малка статуя.

Джо отиде до ценния предмет, но не го грабна от ръцете й.

— Не се притеснявай. Онова, което искам да разруша, е по-ценно от това — каза Виктория и внимателно я остави.

— Попитах как влезе тук.

— Нямаше никой и просто влязох. Трябва да си вземеш още главорези.

— Ще помисля по този въпрос.

Джо още държеше снимката, на която Биано се усмихваше, прегърнал Томи.

— Какво е това? — попита той, посочвайки фотографията.

Очите му бяха подпухнали. Виктория предположи, че той познава Биано като мошеника на карти Франк Лемей. Знаеше, че Джо е обезпокоен да види Томи с човека, когото бе пребил със стик за голф. Но в същото време му беше ясно, че не могат да го съдят два пъти за едно и също престъпление. Виктория предприе следващия си ход.

— Или ще ме освободят от областната прокуратура, или сама ще напусна… Още спорим как да решим въпроса.

— Добри новини от неочаквано място — ухили се той.

— А ето и лошите новини от същото място — усмихна се тя. — Тази сутрин се отбих да си прибера нещата и получих тези снимки от екипа на ФБР, който следи Томи…

— Следят Томи? Нямах представа, че мислят да го обвинят в нещо. Той не е издирван за нищо.

— Може би им е писнало да пребива всяка проститутка, с която спи, и да продава наркотици пред училищата. Не знам, но федералните агенти са изпратили по дирите му екип от трима човека. Те са направили тези снимки. Освен това ми казаха, че Томи финансира онзи мошеник на карти на снимката там. Крадял от теб от години. Онези от ФБР мислят, че това е странно. И тъй като напускам прокуратурата и от първа ръка знам, че е трудно да бъдеш осъден, хрумна ми да дойда тук, да ти съобщя този факт и да те оставя сам да се оправяш с брат си. Може би ще бъде по-забавно да наблюдавам отстрани.

Джо се усмихна.

— Томи краде пари от мен? Това ли е идеята? Той ми казва, че ти си крадлата. Измъкнала си с хитрост сто хиляди долара от бижутерския ни магазин тук, в Атлантик Сити.

— Помисли, Джо. Има ли някаква логика в това? Звучи точно като някоя тъпотия, която брат ти би съчинил, докато краде от теб.

— Но защо му е да го прави? Половината от всичко, което притежавам, е негово.

— Защо ли? Кой знае? Защо Каин е убил Авел? Защо мъжките вълци изяждат малките си? За някои неща няма отговор, Джоузеф.