Стивън Канел - Мошеникът

— Разбирам. И тази снимка би трябвало да ме разстрои по някакъв специален начин?

— Точно така. Защото освен че преди шест месеца онзи тип те е излъгал на карти, преди два дни онези двамата с брат ти са направили удар за един милион долара в казиното ти „Залива на сабите“.

— Откъде знаеш?

— Федералните агенти са били там и са правили снимки. Те са навсякъде, където ходи онзи психопат брат ти — усмихна се Виктория. — Сигурна съм, че в казиното ти има снимки на всички големи играчи, особено на мошениците. Накарай управителя да ти ги изпрати по факса. Това са същите двама измамници. Виждаш как Томи се забавлява с тях на снимката.

Вратата се отвори и двама мъже влязоха в кабинета. Единият беше висок счетоводител на име Брус Станг, а другият Виктория не познаваше.

— Хей, Джоузеф — рече Брус. — Трябва да вървим. Ще пазят масата само двайсет минути.

— Остави ни насаме за минутка, Брус — тихо каза Джо.

Брус видя Виктория и колебливо попита:

— Да повикам ли Джери? Не бива да говориш с нея без адвокат.

— Излезте за малко — по-настоятелно повтори Джо и те напуснаха кабинета. — Значи тези са двамата, които направиха удара в клуб „Залива на сабите“? Това ли е историята?

— Това е факт, Джо. Снимката е правена онзи ден. Прочети заглавието на вестника. Според информацията, която получаваме, брат ти те мрази в червата, защото го командваш.

— Тогава тази снимка, за която може би има множество други обяснения, и твоята дума би трябвало да ме обработят?

— Да, това е идеята. — Тя стана и се приближи до вратата, после се обърна. — А, да, има и още нещо. Не би трябвало да го знам, но имам приятели в Министерството на правосъдието и тъй като проявявам повече от мимолетен интерес към теб и семейството ти, научих някои подробности… Според информацията на ФБР снощи брат ти е бил в Насо. Изтеглил е четири-пет милиона от банката на Анонимното дружество за рефинансиране на парични операции. Взел ги е от неизпраните пари, които държиш там. Можеш да провериш банката. Пълна е с подслушвателни устройства.

— И какви са по-точно тези неизпрани пари?

— Обади се на онова влечуго, управителя на перачницата. Попитай го дали вчера брат ти не е отмъкнал пет милиона долара.

Виктория се обърна и излезе. Мина покрай Брус Станг и другия мъж и се качи в асансьора. Сърцето й туптеше лудешки. Знаеше, че бе пуснала стръвта надълбоко.

Преди тя да стигне до фоайето, Джо Рина се обади на Тони Вака, управителя на Анонимното дружество в Насо.

— Чух, че брат ми е бил там.

— Как… Кой ти каза?

— Няма да повтарям — бавно и спокойно каза Джо на президента на банката, на когото плащаше четвърт милион годишно. — Искам да знам бил ли е брат ми там? Да или не?

— Да, Джо, той беше тук.

— Взимал ли е пари от неизпраните?

— Ами, Джо, знаеш, че съм ти предан… нали?

— Тони, питам те още веднъж и за последен път! Томи взе ли пари от неизпраните?

— Да.

— Колко?

— Пет милиона долара.

— И защо ти се стори уместно да му ги дадеш?

— Ами, Джо… нали го знаеш какъв е…

— Да, знам го, но се чудя защо си му ги дал. Изрично съм ти наредил парите да не излизат оттам, преди да са изпрани, при това само с мое разрешение. Защо му ги даде?

— Той ме заплаши, Джо. Каза, че ще смаже главата ми с чук. Щял съм да умирам три часа. Чувал съм разни истории за него и се уплаших.

— Разбирам. И затова ли му даде парите?

— Той каза, че те са и негови.

— Тогава си му дал нашите пари, но не си попитал мен. Дори не ми се обади.

— Той ме заплаши, че ще ме убие, ако ти кажа, Джо. Какво трябваше да направя? Знаеш какъв може да бъде Томи.

— Уволнен си. Предай задълженията си на Карло и се махай оттам. Видя ли те още веднъж, ще трябва да търсиш медицинска помощ. Сбогом.

И Джо затвори. В същия миг Брус Станг донесе снимките, които Арнолд Бузини току-що бе изпратил по факса от клуб „Залива на сабите“.

Джо ги сравни със снимките, които му бе оставила Виктория. Мъжете бяха същите. Заглавието на вестника гласеше, че Конгреса е орязал бюджета на отбраната. Това бе станало преди един-два дни. Снимките бяха правени наскоро. Той погледна Брус Станг и тихо попита:

— Какво прави Томи, по дяволите? По всичко личи, че се мотае с онзи тип, когото пребих и който открадна един милион от нашето казино в „Залива на сабите“. После Томи е принудил Тони Вака да му даде пет милиона от моите пари и да не ми казва. Какво става?

Язвителният въпрос изпълни стаята като остра миризма на смърт.