Стивън Канел - Мошеникът

— Успокой се, Биано — каза Джон.

Биано се облегна назад и потърка очи.

— Имаш право, Джон. Тя ме дразни. Може би, защото съм скапан заради Карол… или просто Виктория и аз сме олио и вода. Знам ли. Искам да направя номера, а госпожица Харт само ми задава глупави въпроси и ме поучава. Така нямаме координация. Ще се провалим.

Биано скочи от стола си и се втурна към тоалетната.

Не го бяха планирали предварително, но бяха участвали в множество измами през живота си. Джон знаеше, че Биано ще изпадне в истерия, веднага щом Виктория прояви упорство. Джон щеше да поеме ролята на „певеца“ и да направи рекламата вместо Биано.

— Не съм виждал някой да го ядосва толкова много — започна той, внушавайки първите угризения на чувство за вина.

— Господин Бейтс, ако вие двамата мислите, че ще бъда мълчалив партньор, очаква ви потресаващо разочарование.

— Биано го бива, госпожице Харт. Може да продаде на Чичо Скрудж коледна елха. На тази планета няма измамник с по-голям вроден талант, а аз ги познавам почти всичките. — Гласът му стана мек като кадифе. — Може би трябва да знаеш, че Биано израсна с Карол Сесник. От деветгодишни са като брат и сестра. Той я обичаше. Няма да ти покаже колко, защото е мошеник, а мошениците никога не показват чувствата си. Ала сърцето му е при нея. Лично аз мисля, че това е много опасно, когато извършваш ужилване. Трябва да бъдеш безпристрастен. Гневът му е лош знак. Ако се провалим с Томи Рина, ще се озовем на дъното на някое езеро.

Виктория не отговори, но когато Биано най-после се върна, видя, че косата му е мокра. Тя се запита дали не бе подложил главата си под струята на чешмата, за да се охлади. Тримата седяха, без да разговарят, и ядяха препечените пържоли.

— Добре — рече Виктория. — Ти спомена, че Рина нямат казино, защото комисията по хазарта не им дава лиценз.

— Точно така — измънка Биано.

— Само че грешиш. Те имат казино.

Биано и Джон едновременно вдигнаха глави.

— Няма ги в регистрите на собствениците — продължи тя, — но според моята информация братята Рина негласно притежават огромно ново казино на Бахамските острови. Казва се клуб „Залива на сабите“. Не можах да докажа съществуването му, защото не фигурира в официалните документи, но подозирам, че имат и дял от Търговска банка АДРПО в Насо, на Бахамите. АДРПО е съкращение на Анонимно дружество за рефинансиране на парични операции.

— О-ла-ла — възкликна Биано и погледна Джон. — Онази банка може да е перачницата.

— Ако е така… това ще улесни нещата — отбеляза Джон и Биано кимна.

— Тогава ще можем да измъкнем няколко милиона от казиното на Бахамските острови. Трябва да намерим Дъфи Припадъка. Той е най-добрият мошеник на зарове в семейството. Ще ми трябва и жена стръв, за да направлява Томи.

— Дамата купа.

Двамата говореха на език, който Виктория не разбираше.

— Не — грубо възрази Биано.

— Само не се будалкай този път. Щом искаш стръв, тя е най-добрата. И най-красивата. Не е нужно да минава покрай Томи повече от веднъж.

— По дяволите, стига сте говорили неща, които не разбирам — намеси се Виктория. — Казах ви за казиното. Какво е „стръв“? Коя е Дамата купа? Искам да знам за какво става дума.

Джон се обърна към нея.

— Стръвта е мошеник, който се занимава с любовни измами.

— Някоя евтина проститутка, която се омъжва за тъпи пенсионери, а после свива парите им и изчезва?

— Да — отговори Биано. — Нещо такова. Говорим за братовчедка ми Дакота Бейтс. Тя е вдовица. Беше омъжена за един друг мой братовчед, Калвин Бейтс. Той умря в затвора. Наричат я Дама купа, но тя няма да участва в тази измама.

— Просто този път не й давай сърцето си — посъветва го Джон. — Сториш ли го, тя ще се обърка. Няма да знае какво да направи с него, освен да изстиска от него мангизите и да го хвърли на земята. Тя обичаше Карол и мисля, че ще иска да участва. Пък и е най-добрата. Откога започнахме да използваме заместители в опасни ужилвания като това?

— Добре, обади й се — склони Биано. — Мисля, че е в Калифорния.

— Тук е, в Атлантик Сити. Дои тигрите в клубовете край Бродуок.

— Този път няма да попитам — каза Виктория.

— Навърта се покрай масите за фаро и търси богати типове, които идват в града с искрящи диаманти и кадилаци — обясни Биано. — Много я бива.

Настъпи дълга минута на мълчание, после Биано погледна Виктория.

— И така, какво решаваш? Ще залепнеш ли за мен? Ще се кикотиш ли на шегите ми? Ще ми позволиш ли да ти купя перла? Или да рискувам, наемайки някоя проститутка? Или ще участваш в играта, или се отказвай. Последно повикване.