Стивън Канел - Мошеникът

— Както кажеш, татенце — усмихна се глуповато Виктория.

— Точно така. Каквото кажа — ухили се Биано на Матю. — Тази госпожичка ми донесе голям късмет. Вчера губех ли губех. За малко да извадя пищова от кобура. И тогава се запознах с тази сладурана и днес съм толкова щастлив, сякаш си седя на оградата и птичките ме хранят. Нали ще продължим с късмета, кукличке?

— Както кажеш, татенце.

Виктория чувстваше, че трябва да разнообрази отговорите си.

— Какво имате предвид? — попита младият продавач, когато Биано започна да разглежда бижутата.

— Ами, много си падам по амулетите. Живея в квартал „Черна перла“ в Локадейшъс, Тексас, и искам да подаря на тази малка дама най-голямата черна перла, която имате тук.

— Мога ли да ви предложа диамантената огърлица, на която се възхищавате в момента?

— Не знаеш много за амулетите, а? Трябва да купя нещо, което е свързано с късмета ми, затова ще бъде черна перла.

— О, това ще бъде трудно — рече Матю. — Извинете.

Младият продавач се втурна нанякъде и след малко се върна с един висок мазник в черен костюм на ситни райета от три части. Погледна веднъж Биано и започна да кърши ръце — досущ богомолка.

— Аз съм Доналд Щайн, управител на този магазин. Матю ми каза, че търсите черна перла.

— Точно така, Доналд. Аз съм Джъстин Маккуийд — представи се Биано, протегна ръка и когато Доналд Щайн я пое, кокалчетата му изпукаха — тексаски стил. — Ще купя най-голямата черна перла, която имаш.

— Черните перли са много редки.

— Тогава сме дошли на друго родео. Хайде, бонбонче.

Биано я поведе към изхода. Виктория разбра защо момичетата с обувки с високи платформи изглеждаха глупаво. Беше невъзможно да се върви с тях, само можеше да влачи крака като идиот. Тя закрета до Биано, когато Доналд Щайн ги спря.

— Имаме няколко малки черни перли в обков… но е почти невъзможно да се намерят подобни на тях в какъвто и да е размер и качество.

— Говоря само за една перла, Доналд. Имам само едно момиче и искам една перла — широко се ухили Биано. — Готов съм да дам петдесет хиляди долара. Как ти звучи това, кукличке?

— О, татенце, колко си сладък! Както кажеш.

Доналд Щайн се разсея. Не можеше да откъсне поглед от гърдите й. Виктория трябваше да признае, че късата черна ластична рокля зареждаше с енергия.

— Мога да се обадя и да проверя какво имаме в другите магазини.

— Бързам, Доналд. Дай да сключим сделката. Така действаме ние в Тексас.

— Заповядайте, седнете, а аз ще видя какво ще мога да намеря за десет-двайсет минути.

— Е, тогава да почакаме.

Управителят бързо се отдалечи. Биано и Виктория започнаха да се разхождат из магазина, гледайки долнокачествените бижута във витрините. Матю ги следваше по петите като ловджийска хрътка. След няколко минути Щайн се върна. На устните му трептеше алчна усмивка.

— Провървя ни. Както вероятно знаете, перлите се измерват в милиметри.

— Не, никога не съм купувал перла.

— Намерихме една двайсет и два милиметра, съвършено овална матова черна перла. Има красив тъмен блясък и струва само четирийсет и седем хиляди плюс данък добавена стойност.

— Дай да я видим.

— Нека първо да изясним как ще сключим сделката, за да не губим време. Как ще платите — ако, разбира се, перлата отговаря на изискванията ви?

— Имам сметка тук, в хотела — гордо заяви Биано.

Докато двамата с Доналд Щайн уреждаха плащането на касата в казиното, Виктория отиде в тоалетната. После, когато излизаше, се случи нещо ужасно — едва не се сблъска с Томи Рина.

— Гледай къде вървиш, да ти го начукам — изръмжа той.

— Извинете… — каза тя и побърза да отмине.

Не посмя да се обърне, за да види дали я е познал. Насочи се право към изхода. Несдържаното й вълнение изведнъж се превърна в разяждащ страх. Когато се увери, че Томи вече не може да я види, тя се върна в бижутерския магазин. Молеше се той да не влезе там. Доналд Щайн вече беше при Биано, затова нямаше възможност да го предупреди.

Час по-късно видяха перлата. Биано я огледа внимателно. Имаше опит със скъпоценните камъни, защото в края на 80-те прекара две години в Невада като крадец на бижута. Отказа се, след като една вечер нощният пазач едва не го застреля. Знаеше, че естествените перли никога не са съвършено овални. Стойността им се определяше от размера, формата, цвета и матовия блясък. Предполагаше, че перлата, която ще му покажат, струва трийсет и пет — четирийсет хиляди. Надуха цената, но това нямаше значение.