Стивън Канел - Мошеникът

— Това не е съдебна зала, Вики. Тук няма правила. Никакви правни норми, към които да се придържаш, нито решения или контрарешения и съдия за рефер.

— Да или не?

Биано видя пламъка в очите й. Тя стоеше пред него предизвикателна и красива. Не разбра кое от тези две качества го накара да вземе решение. Само знаеше, че в този миг земята под краката им се разтресе.

— Утре сутринта в шест бъди в мотела. Но първият път, когато поискам нещо и ти не ми го дадеш, ще те оставя на пътя.

— Само опитай.

Биано мина покрай нея и излезе от тоалетната.

— Хей — извика тя, — няма ли да ми върнеш портмонето?

Ядосан, Биано й го хвърли и пусна документите по делото Джо Рина в металния контейнер за отпадъци до мивката. Свирна на Роджър, но териерът не отиде при него. Биано се върна в тоалетната и видя, че кучето гледа Виктория така, сякаш е Дева Мария.

— Хайде, Роджър. Утре ще можеш да й се лигавиш.

Териерът тръгна след него без желание.

— Задник! — каза Виктория, сетне излезе от тоалетната, без дори да поглежда папките, които съдържаха най-унизителното за нея юридическо поражение.

Двамата стояха на утринната слънчева светлина пред мотела, където Биано бе отседнал. От ръждясалите понтиаци и стари пикапи капеше бензин и роса.

— Ще вземем твоята кола — каза той, поглеждайки съвършено чистия нов бял нисан, паркиран зад нея.

— Кой ще плаща за всичко това? — попита тя, когато се качи в колата и седна зад волана.

Биано сложи куфарите и брезентовата чанта на задната седалка, после отвори предната врата на Роджър.

— Атлантик Сити — каза той, без да отговаря на въпроса й.

— Защо? — стоически попита тя.

— Там ще се срещна с Джон — отговори Биано, оставяйки я в още по-голямо недоумение.

Виктория гневно изсумтя и подкара колата. Роджър си намери място до Виктория и се сви до нея, подпрял глава на лапата си. От време на време доволно поглеждаше Биано.

— Искам да знам как ще финансираме тази операция и защо отиваме в Атлантик Сити. Бих желала отговор — насили се да говори спокойно тя.

Колата излезе на междущатско шосе 295 и се отправи на юг.

— Чичо ми Джон Бейтс е там. При него е караваната ми и торбата с лъжите.

Биано протегна ръка към задната седалка, взе брезентовата чанта и я сложи на коленете си. Отвори я и извади голям буркан, пълен с банкноти.

— Ето част от парите. Сигурно мислеше, че ще се опитам да използвам изтеклата ти кредитна карта.

— Никога няма да се добереш до нея.

— Вече го направих. Номерът е 596 4376 976 — издекламира той и се ухили. — Поуката е: Никога не давай чантата си на приятелски настроено куче.

Тя го погледна възмутена.

— Не се притеснявай. С остатъка от парите ти не можем да купим дори свястна вечеря за Роджър — продължи Биано и потупа буркана. — Това е всичко, което ми остана на този свят. Петдесет и две хиляди долара и малко дребни. Когато ме опандизиха в „Рейфорд“, федералните агенти конфискуваха мангизите ми, но не можаха да се докопат до тези. Това са парите за началния етап на играта, но не са достатъчно. Трябва да ги утроим.

— Нуждаем се от сто и петдесет хиляди долара за тази измама?

Виктория беше изумена от размера на сумата.

— Шашмата ще бъде голяма. Ще заложим капан. Ще заведа Томи в пасището за лосове. Това означава, че ще трябва да купим четири-пет хиляди литра боя и да създадем фалшив международен конгломерат със секретарки, ценни книжа, компютри и оригинални произведения на изкуството. Всичко ще изглежда толкова истинско, че Томи и счетоводителят му няма да се усъмнят нито за миг. Това изисква сериозна сума.

— Откъде ще вземем още десет хиляди? — попита Виктория, потискайки любопитството си да разбере какво е „пасище за лосове“.

— Мисля, че ще бъде много мило Томи и Джо да финансират това начинание. Те са гадни копелета. Убиха Карол. Ядосват ме. Затова смятам, че те трябва да осигурят парите.

— Как ще го направим?

— Ами точно в това ще се състои твоето участие, Вики.

— Предпочитам „Виктория“.

— Естествено. „Виктория“ ти подхожда. „Вики“ не е забулено в загадъчност.

Тя го изгледа студено.

— Добре, умнико, какво трябва да направя?

— Базата на Томи и Джо Рина е в Атлантик Сити. Те печелят много пари от наркотици, лихварство, проституция и така нататък. Проблемът е, че няма как да ги харчат, защото не могат да покажат на федералните власти откъде ги имат. Това означава, че някъде наблизо имат перачница за пари. Искам да намеря мангизите за измамата, като ударя перачницата им, защото после няма да се оплачат на ченгетата от страх, че ще се издадат как действат. Трябва да е някакъв бизнес, който се върти с пари в брой. Казиното е идеална перачница, но комисиите по хазарта не биха дали лиценз на онези двама клоуни заради предполагаемата им криминална дейност. Това означава, че вероятно имат верига от зали за видео игри или паркинги… Някакъв бизнес, от който изкарват по-голяма печалба, отколкото всъщност си докарват, после плащат данъци върху фантомни суми и изнасят парите, за да ги използват. Инак биха ги обвинили в укриване на доходи. Това е, когато правителството докаже, че харчиш повече, отколкото изкарваш.