Стивън Канел - Мошеникът

— Уж си добър адвокат, пък не изслушваш хората.

— Това е, защото говориш глупости.

— Ще отмъстя на Джо и Томи Рина за убийството на Карол. Но за да го направя, ми е необходима информация. Откраднах документите ти, защото мислех, че писмените показания, които си взела, ще са там. Сгреших. Искам да разбера къде са парите на онези типове и какъв бизнес въртят.

— Надявам се, че се страхуват от мен — гневно каза Виктория.

— Не искам да те обиждам, Вики, но те не се страхуват от теб. Ти имаше възможност, но я пропиля. Сега е мой ред. Ще съсипем онези двама мафиоти. От теб ми трябва само един-два часа информация.

— И как точно смяташ да съсипеш Томи и Джо Рина? — леко заинтригувана попита тя.

— Мисля да принудя Томи да свидетелства против Джо и да даде показания за убийствата в Трентън.

— Ти си луд.

— Нима? — усмихна се той.

— Да. Томи и Джо са братя. Томи боготвори по-малкия си брат. Защитава го още от училище. Никога няма да свидетелства срещу него. Това няма да стане.

— Не мисля, че взаимоотношенията им са били изложени на достатъчно голямо изпитание.

— И ти ли ще ги изложиш на изпитание?

Виктория беше убедена, че Биано Бейтс й губи времето. По-добре беше да опита с възрастния детектив, страдащ от артрит.

— Знаеш ли какво е общото между набелязаната жертва и боса на мафията?

— Какво?

— Алчността. Измамата не може да се осъществи без алчност. Ще подхвърля няколко килограма сурово месо между онези два ротвайлера и ще видя какво ще стане.

— Ти си Франк Лемей, нали? — попита тя, рязко сменяйки темата на разговора. — Тебе пребиха на паркинга пред извънградския клуб край Грийнсбъро.

— Да. За съжаление това бях аз. — Той се вторачи в нея. — Можем да го направим заедно. Заради Карол. — И после каза първото нещо, което я трогна. — Аз я обичах, Виктория. Тя беше единственият ми приятел на този свят.

Очите му бяха тъжни. Виктория видя колко са силни чувствата му към Карол.

— Ще принудя Томи Рина да свидетелства срещу Джо — заяви Биано толкова гневно, че тя се запита дали наистина ще успее да го стори. — От теб искам само малко информация.

— Но защо да ти помагам? Ти бягаш от закона. Ако ме хванат, могат да ми отнемат адвокатските права или да ме хвърлят в затвора.

— Това е цената да си върнеш тези неща — отговори той и вдигна документите.

— Грешиш, приятел. Те вече не ми трябват… Реших да се откажа.

— Добре, тогава ще споделим вината за Карол. Тя искаше да даде показания заради мен, но ти се провали с охраната. И двамата дължим компенсация.

Виктория не каза нищо. Главата й беше пълна с въпроси без отговори.

— Ти си чела сведенията за мен… Не се шегувам, като се стигне до такива неща. Ще настроя онези две акули един срещу друг, но ми трябва информация. Не мога да осъществя играта, ако не знам разположението на силите. Необходима ми е ясна картина на тяхното лично и финансово положение, за да ги сразя.

Двамата стояха в тоалетната, която вонеше на урина и на дезинфекционни препарати, и взаимно се преценяваха. Накрая Роджър наруши напрежението, като излая пронизително.

— Какво ще спечеля, ако ти помогна? — попита Виктория.

— Удовлетворение. Ще знаеш, че си помогнала за разобличаването на онези типове. Заради Карол.

Изведнъж тя разбра какво иска. Погледна Биано Бейтс, после кучето и рече:

— Удовлетворението не е достатъчно. Ако ще правиш номер на онези мръсници, искам да участвам в него.

Тези думи го завариха неподготвен.

— Това не е в твоя стил, Виктория. Ти си обсебена от целта си. Това е хубаво за един прокурор, но ужасно за измамника. Понякога в измамата трябва да правиш всичко в обратен ред… Да задържаш, като пускаш; да увеличаваш, като намаляваш и да умножаваш, като делиш. Няма да можеш да го сториш.

— Не се интересувам от оценката ти за мен. Факт е, че аз знам всичко за фамилията Рина, какъв е бизнесът им, къде са скрити приходите им от хазарта, кои са съдружниците им, дори къде живеят любовниците им… цялата смърдяща глава чесън. Ако искаш да научиш тези неща, това е условието ми.

— Не мога — бавно изрече той.

— Тогава няма да получиш нищо. Можеш да хвърлиш онези документи в кошчето, ако желаеш.

Настъпи дълго мълчание в оскъдно осветената тоалетна. После Виктория се обърна и тръгна.

— Добре — каза Биано, — но ако те взема със себе си, ще стоиш настрана. Ти си само информационен източник.

— Начукай си го — ядоса се тя. — Идваш при мен, заливаш с портокалов сок най-хубавия ми костюм, открадваш документите по делото и се правиш на половин дузина хора… Господи, имаш повече самоличности от Сибила! Не, по дяволите! Карол беше и моя приятелка. Ще ме вземеш със себе си, защото съм ти необходима. За останалото ще преговаряме по пътя.