Стивън Канел - Мошеникът

— Но аз съм специалист по наказателно право, татко. Имам и още един проблем… Може би… трябва да направя нещо относно онези убийства, да докажа онова, което се случи с Карол.

— Остави това на полицията — смъмри я Хари и Елизабет стисна ръката й под масата.

— Но, татко, те няма да могат да направят нищо. Джоузеф Рина е много хитър. Не допуска грешки. Според мен единственият му пропуск беше, че преби онзи човек на паркинга пред свидетел. Трябва да намеря начин да разоблича Рина. Полицейското разследване няма да се справи. Там има твърде много правила плюс доказателствени и процедурни препятствия. Няма да го хванат така. Нужно ми е нещо друго… нещо… — Тя се поколеба, търсейки подходящата дума, после избра онази, с която свързваха името й в пресата. — Хитро.

— Дума да не става — възрази баща й. — Щом Джо Рина е такъв, какъвто казваш, а аз съм убеден в това, не се закачай с него. Знам, че вече не мога да ти нареждам какво да правиш, но, миличка, не мога да понеса мисълта, че си в опасност. Не е твоя работа да уреждаш дълговете на обществото.

Тя го погледна и кимна.

Докато излизаха от ресторанта, клетъчният й телефон иззвъня. Обаждаше се Дейвид Франкфуртър.

— Наистина разлая кучетата — рече той.

— Обзалагам се, че доста хора са бесни.

— Да. Слушай, има и нещо друго, което трябва да знаеш. Получих сведения от Националния информационен център по престъпността.

— Това вече няма значение, но дай да ги чуем.

— Баща му се казва Джейкъб Бейтс. Семейството е известно. Около три хиляди са. Повечето се занимават с измами. В компютъра има данни дори колко от тях са арестувани през последните шест години. Ако искаш, мога да ти ги кажа, но това е все едно да четеш телефонен указател.

— Зарежи тази работа. Може би по-нататък. Това ли е всичко?

— Обаждам ти се и за друго. Моминското име на майката на Биано Бейтс е Сесник.

— Какво?

Гласът й изведнъж се извиси в коридора. Баща й и майка й се обърнаха да видят какво става.

— Карол Сесник му е роднина — продължи Дейвид.

— Мислиш ли, че Биано е откраднал документите ми, защото се опитва да отмъсти на Джо Рина за убийството на Карол?

— Е, със сигурност не ги е откраднал, за да се упражнява… Между другото, семейство Сесник също фигурира в компютъра. Те са джебчии и гледат на карти таро и на ръка. Действат в Средния Запад.

— Господи!

— Имам снимки на Биано. Ако искаш, мога да ти ги изпратя по факс до дома на родителите ти.

— Добре.

Тя му каза номера, после се вторачи в изхода на ресторанта. Баща й изкара инвалидната количка с майка й.

— Готова ли си? — попита той.

— Ей сега идвам, татко — отговори Виктория.

Хари избута количката навън и даде на пиколото билета за паркиране, за да докара колата.

— Слушай — добави Дейвид, — обадиха ми се разни хора. Тук настъпи голям смут. Онова твое изказване по телевизията беше смело, но може би не много умно.

— Знам… Съжалявам. Нищо не можех да направя. Беше глупаво, но стореното — сторено.

— Не позволявай на онези тъпаци да те смачкат, Виктория. Те искат да раздават правосъдие на килограм. Ти си от онези, които никога не са допускали това.

— Благодаря, Дейвид. Не се тревожи, държа се — излъга тя.

И двамата знаеха, че Гил Грийн няма да й позволи да се върне на работа.

Същата вечер Джо Рина празнуваше в луксозния ресторант в Трентън Хаус. Около масата бяха годеницата му Стейси ди Мантия, баща й Пол, Томи и една проститутка, на която бе платил петстотин долара, за да присъства като негова партньорка. Заведението във френски стил се казваше „Ла Резерве“, сервитьорът — Жиро льо Муса, а проститутката на Томи — Калиопа Лав. Тя се смееше силно и го наричаше „най-добрият ездач, който ме е яхал“. Джо се ядоса на вулгарността й и се накани да каже нещо, но управителят влезе и му прошепна, че го търсят по телефона. Танцьора отиде във фоайето. Обаждаше се Джералд Коен.

— Само искам да знаеш, че тази вечер по телевизията те обвиниха в убийство на свидетел и на две ченгета.

— Я стига, Джери, нямат доказателства… Сигурен ли си? Кой е бил толкова глупав да каже такова нещо?

— Вики Лисицата. Имам запис на предаването. Ще ти го изпратя.

— Тя не е толкова глупава. Какво си мисли, че прави?

След вечерята Томи и Джо гледаха записа сами в директорския кабинет в Трентън Хаус. Когато свърши, Томи кипеше от гняв.

— Шибана кучка! Къде е тръгнала? Ще я пречукам!

— Успокой се и внимавай какво говориш — равнодушно каза Джо. После вдигна крака на бюрото и се вгледа в жълто-кафявите копринени чорапи, които бяха внесени от Хонконг и струваха шейсет долара. — Засега няма да предприемаме нищо. Ясно ли е, Томи?