Стивън Канел - Мошеникът

— И така, процес няма да има. Вдигна се много шум, но въпреки това ти оттегли обвинението. Защо беше всичко?

— Фактът, че моята свидетелка Карол Сесник и двама смели полицаи бяха зверски убити и хвърлени в асансьорна шахта, е истинска трагедия и това е причината да не предявя обвинение в убийство. Не е нужно човек да е учен, за да се досети, че тези убийства, извършени няколко дни преди началото на процеса, не са случайност.

— Обвиняваш Джоузеф Рина за убийствата, така ли? — попита Тед, предугаждайки интересна история.

— Можеш да се обзаложиш.

Той я погледна скептично.

— Имаш ли доказателства, че Джо Рина е убил онези трима човека?

— Не казах, че имам доказателства, а че той го е направил.

— Като прокурор ти не можеш да твърдиш такова нещо, освен ако не го подкрепиш с доказателства.

— Кой казва?

— Предполагам, Гил Грийн. Мисля, че той има и правни, и етически съображения.

— Това ще да е същият Гил, който ме насърчаваше да обвиня Джо Рина в опит за убийство и направи телевизионна кариера, говорейки за това в продължение на пет месеца, за да извлече политически дивиденти, а сега, когато най-важната ми свидетелка е убита, извършва вътрешно разследване на действията ми. Смятам, че не е необходимо да се безпокоим толкова много за етическата позиция на Гил Грийн. Нека вместо това да се тревожим за онова, което стана с Карол Сесник, Тони Короло и Боби Манинг. Те бяха мои приятели. — Виктория се обърна към камерата. — Джо Рина, ако ме слушаш, искам да ти кажа, че няма да намеря покой, докато не те видя изправен пред правосъдието. Не знам как ще докажа, че зверски си убил приятелите ми, но ще го направя. Ще те видя зад решетките. Няма да мигна, докато не дойде този ден.

Сценичният режисьор каза на Тед, че е време за реклами.

— Истински динамит. След малко отново ще бъдем с вас — каза Календър, сетне погледна Виктория. — Бих желал да направя още един отрязък. Ще останеш ли?

— Мисля, че вече си навлякох достатъчно неприятности — отговори тя, откачи микрофона от ревера си и излезе от студиото.

Качи се в колата си и се отправи на север. Без да се замисля, Виктория подкара към къщата на родителите си в Уолингфорд, Кънектикът. Знаеше, че телевизионното интервю ще сложи край на кариерата й в канцеларията на областния прокурор. По лицето й започнаха да се стичат сълзи. Не издаде звук. Странно, сякаш самата сила на волята й забраняваше пълен емоционален срив, но не можеше да спре сълзите. Правеше всичко възможно да не рухне психически и тичаше вкъщи при майка си.

Снимките бяха по-ужасни, отколкото си бе представял. Бяха правени, докато лежеше в безсъзнание в операционната зала. Главата му беше подута, а предните два зъба липсваха. Целият бе облян в кръв. Челюстта му беше счупена. Обля го студена пот, докато ги гледаше.

— Жестоко ме е пребил, а, Роджър? — рече Биано и ги остави настрана.

Два пъти прочете материалите по делото, но без да научи нищо. Кражбата от Виктория Харт не бе дала почти никакъв резултат… само ужасните снимки, от които стомахът му се сви на топка. Обзе го безпричинен страх, който изпълни възприятията му като воня от непочистен канал.

Биано прочете стратегията й за процеса, но и това не помогна. Встъпителната й реч беше остроумна, драматична и заплетена. На паркинга пред извънградския клуб край Грийнсбъро не само бе пребит един човек. Там злобно и демонично бяха атакувани границите на самоконтрола и на човешката почтеност. Много добре. Тя не разполагаше с потърпевшия, затова обществото и човешката почтеност го заместваха. Биано прочете текста два пъти, но не намери друго, освен красиви художествени образи и три правописни грешки. Нямаше факти за Джоузеф или за Томи. Ако се готвеше да извърти номер на семейство Рина, Биано трябваше на всяка цена да знае всичко за тях. Но в материалите по делото имаше твърде малко. Той се бе устремил към „голям шлем“, а не направи нищо.

Роджър се отпусна на една страна. Спеше дълбоко. Излая тихо, изръмжа и после размаха крака. Териерът лежеше в края на леглото и явно сънуваше някакво важно кучешко приключение. Биано беше включил телевизора, но не му обръщаше внимание. Изведнъж съзря Виктория Харт. Пресегна се над Роджър и усили звука. Обезпокоено, кучето отвори очи. Биано хвана последната част на интервюто, когато Виктория смачка топките на Гил Грей, а после се обърна към камерата и обеща на Джо Рина, че ще го спипа.

Биано зачака продължението. Водещият Тед Календър беше облечен в синьо сако. Червенокосата му помощничка Шели Септембър клатеше глава в почуда.