Стивън Канел - Мошеникът

Това беше длъжност, предназначена за най-младия член на областната прокуратура и се състоеше в преглеждане на арестите, които внасяше полицията, и решаване дали има достатъчно доказателства, за да се възбуди криминално дело. После чиновникът предаваше предварителните решения на някой старши прокурор за одобрение. Макар че работата се вършеше от юрист, определението „чиновник“ не бе случайно.

— Попитай Бети къде да те сложи. Това е само временно, докато свърши вътрешното следствие. Ще получаваш пълната си заплата. Извоювах го за теб, но мисля, че сега всички трябва да вървим с наведени глави. Инструктирам те да не даваш изявления за медиите по този въпрос.

В същия миг секретарката му позвъни. Той вдигна слушалката.

— О, да. Съжалявам… Да, идвам веднага.

Гил погледна часовника си, поклати глава и стана. Лошо театрално изпълнение. Позвъняването на секретарката беше предварително уговорено, за да приключи по-бързо срещата му с Виктория.

— Извинявай, Вики, но имам уговорка — излъга той и с нетърпение я зачака да си тръгне.

Тя бавно се изправи. Гил явно се чувстваше неудобно. Не обичаше конфронтациите, което според Виктория беше странно поведение за един областен прокурор.

— Това са глупости, Гил. Знаеш, че заслужавам нещо по-добро.

— Убеден съм, че разследването ще потвърди всичките ти решения, но докато свърши, мисля, че така ще бъде най-добре. Вече предадох документите по делото Рина на Марк Суитцър. Той ще извърши предварителната проверка. Дай му и останалите материали по случая.

Тя нямаше смелостта да му каже, че останалите материали са откраднати.

Вики беше известна в службата. Често оставаше до късно и слушаше младите прокурори. Те й разказваха за делата с надеждата, че Вики Лисицата ще намери вратички в закона или творческа стратегия, която да използват. Тя знаеше, че пред асансьора ще има тълпа от желаещи да разберат какво е станало. Нямаше сили да застане пред колегите си, затова слезе по задните стълби. Мина тихо през вратата на стаята с копирната машина и влезе в кабинета си. Докато беше при Гил, тя се бе държала необичайно покорно, сякаш имаше някакъв специален протокол за такива случаи, изискващ пълно подчинение. Липсваше й само превръзка на очите и последна цигара. Но сега почувства, че се ядосва. Прокле се, задето не се беше възползвала от възможността, за да каже на областния прокурор, че е подъл и нечестен страхливец. Застана зад бюрото си, започна да гризе нокти и погледна към сградата на криминалния съд. Кабинетът й беше тесен, но чист. Папките бяха наредени прецизно.

Телефонът иззвъня. Виктория вдигна слушалката.

— Виктория Харт — троснато каза тя, после настроението й рязко се промени. — Тед Календър? От телевизия Дабъл Ю Ти Ар Ен?

Студиото на Дабъл Ю Ти Ар Ен беше малко и задушно, а Тед Календър изглеждаше по-възрастен, отколкото по телевизията. Гримьорката сложи на Виктория пудра, но нямаше какво да направи с късата й коса.

После я настаниха на стола срещу Тед. Помежду им имаше електрическа камина. Синият овален килим и лавиците с книги допълваха пестеливата обстановка. Тед Календър четеше записките на коленете си, сякаш Виктория не беше в помещението. До записа на предаването оставаха няколко минути.

— Благодаря за възможността да разкажа нещата от моята гледна точка — каза тя.

— Жалко за делото Рина. Много риба наловихме, но не сготвихме вечеря, а? — рече той, без да я поглежда.

Виктория се вторачи в дългата му руса перука. По лицето му се стичаше пот. Сетне той изведнъж вдигна глава и я хвана, че го наблюдава.

— И така, Вики…

— Предпочитам Виктория.

— Аз пък предпочитам Тиодор — самодоволно се усмихна той. — Доставя ми по-голямо удоволствие. Сега ще запишем интервю на живо. Ще го излъчим по вечерните новини в отрязък от две минути и половина. Налага се да бъдем кратки. Ще ти дам знак, когато останат пет секунди. Говори бързо, инак ще отрежат репликите ти.

— Добре — съгласи се тя.

Не беше сигурна какво точно ще каже, но тъй като беше ядосана, опасяваше се от най-лошото.

Сценичният режисьор им показа пет пръста, после ги сви един по един и накрая Тед се ухили на камерата.

— Добре дошли на „Разговор в Ню Джърси“. Аз съм Тед Календър, а това е нашият разговор пред камината с хората от днешните новини. Тук съм с Вики Харт, прокурор, току-що претърпяла провал в делото срещу предполагаемия мафиот Джо Рина. Приятно ни е, че си с нас, Вики.

— Благодаря. Радвам се, че съм тук, Теди — каза тя и видя как той леко трепна.