Стивън Канел - Мошеникът

Тя се наведе към него.

— Тогава Джо Рина не е предложил на приятеля на вашия клиент да извърши убийство… А Тексако Филипс? — попита тя, извади жълтия служебен тефтер и започна да записва. — Кога точно се е състоял разговорът?

Биано наля още малко масло в огъня. Искаше Виктория да мисли, че може да изтръгне всичко от него.

— Откровено казано, не съм много наясно. Нямам достатъчно информация, за да водя преговори. Може би следващата седмица ще се срещнете със Седрик.

— Вижте какво, господин Кушбъри, тази сутрин в десет часа трябва да съм в съда и да приключа с един важен случай, върху който работя от година. Направя ли го, никога повече няма да мога да съдя Джо Рина за същото престъпление. Тексако може да стане държавен свидетел, ако успея да го убедя. Така че, ако имате нещо, което бих могла да използвам, кажете го сега .

— Не знам защо Седрик ми се обади да дойда тук. Това е безумие.

Тя присви очи. Беше налапала въдицата.

— Господин Кушбъри, Томи и Джо Рина убиха единствената ми свидетелка. Тя беше и моя приятелка. Убиха и двама чудесни полицаи. Искам убийците да отидат в затвора. Трябва да ми кажете онова, което знаете.

Биано отново погледна бележките си, сякаш там се съдържаше отговорът на съчинената от него дилема. Видя, че Виктория е готова да атакува, затова й помогна да събере увереност, създавайки още по-голям смут.

— Тези драсканици ме озадачават… О, боже, забравих да ви кажа нещо… Чакайте малко…

— Господин Кушбъри, телохранителят на Джо Рина явно се е свързал с приятеля на вашия клиент и му е предложил да участва в убийство. Ако знаете нещо, кажете ми го, по дяволите.

— О, господи — промълви Биано и отново се вторачи в записките си.

— Няма да намерите отговора там. Кажете го веднага, инак когато подведат под отговорност за кражба Антъни Хейуд, ще се погрижа да получи максимална присъда. Ако имате информация за тройно убийство, наистина ли мислите, че можете да седите, без да правите нищо, и да преговаряме? Това не е сделка за недвижим имот.

— Но вие… не можете… — пелтечеше Биано. — Аз представлявам този човек…

— Само гледайте. — Тя извади клетъчния телефон и започна да набира някакъв номер. Сетне го погледна и гневно блъфира. — Е, кое избирате?

Ядосана, Виктория Харт беше още по-красива.

— Аз… Добре, но позволете ми първо да видя документите по делото.

Той премести чашата с портокаловия сок пред себе си и протегна дясната си ръка към папките. Виктория понечи да го изпревари и Биано събори чашата.

— Господи, каква тъпотия! — извика тя, когато портокаловият сок напълни полата на тъмнозеления делови костюм и бавно започна да се стича по краката й. Скочи от стола и се погледна.

— Божичко! — притесни се Биано, — колко съм непохватен… Ужасно…

Той грабна салфетка и я долепи до мокрия плат, което влоши нещата.

— Престанете! Не го правете! — извика Виктория, сетне отчаяно погледна сервитьора. — Къде е тоалетната?

Той посочи вратата в дъното на заведението.

— Вие стойте тук — заповяда тя на Биано, после хукна да оправя щетите, забравяйки куфарчето си.

Когато след пет минути се върна, Биано Бейтс и документите по делото Рина бяха изчезнали.

— По дяволите! — изруга Виктория.

Костюмът й беше мокър от студената вода, с която се бе опитала да изпере сока, и частици от салфетката висяха като одеяло от седло на кон. Тя се почувства пълна глупачка, докато гледаше празната маса, на която лежеше само преобърнатата чаша. Виктория Харт внимателно я взе и я уви в чиста салфетка. После я сложи в куфарчето си и излезе от ресторанта. Имаше пет минути, за да стигне до съда.

След девет месеца и три убийства Виктория Харт доброволно оттегли обвиненията срещу Джоузеф Рина. Цялата процедура продължи по-малко от десет минути. Съдията Голдстоун освободи обвиняемия. Ниският мафиот поклати глава, сякаш такава беше Божията воля, и бавно стана.

Джералд Коен затваряше папките по делото и ги прибираше в куфарчето си, а почитателите му разчистваха бойното поле, събирайки писалки, моливи, доклади и неизползвани аргументи от дългата дървена маса. Красивият мафиот се постара да се срещне с Виктория на изхода на съдебната зала.

— Радостно е, когато в крайна сметка справедливостта възтържествува, нали?

— На мен ли говориш? — попита тя, изумена от наглостта му.

— Да — усмихна се той.

— Тогава кажи на русокосия си лакей, който тази сутрин открадна куфарчето ми, да ми го върне. В папките няма нищо, което бих могла да използвам срещу теб. Делото приключи… но трябва да предам документите за вътрешното разследване. Убедена съм, че искаш да оценят лошото ми представяне.