Стивън Канел - Мошеникът

Той знаеше много малко за Джоузеф Рина, освен факта, че е страстен картоиграч и успешно борави със стик за голф от близко разстояние. Брат му Томи имаше славата на женкар. Беше ожесточено предан на по-малкия си брат и го бе закрилял през целия си живот. Всъщност, когато беше петнайсетгодишен, Томи бе нападнал един ирландски главорез на име Шон Мориси, който беше заплашил Джо. Томи го бе пребил до смърт с чук пред един бар. После стана чудо — главорезът възкръсна точно преди аутопсията. Незабавно го закараха в болницата и го спасиха. Два месеца, след като се съживи, Мориси вървял по улицата, където бе станал побоят и бил застрелян от минаваща кола. Тъй като го бе убил два пъти, оттогава Томи получи прякора „Двата пъти“. Освен тази обезпокоителна информация, Биано не знаеше почти нищо за Томи.

Той изчака, докато прокурорката взе огромното дипломатическо куфарче и започна да търси портмонето си, за да плати сметката, стана от мястото си и се приближи до нея.

— Госпожица Харт? — леко задъхан попита той.

Тя вдигна глава и го погледна.

— Седрик О’Нийл?

Изражението й показваше, че той не е онова, което бе очаквала.

— Всъщност, не. Аз работя със Седрик О’Нийл. Ангажираха го по едно дело в Ню Йорк и трябваше да тръгне в седем сутринта. Обади ми се и аз дойдох тук, колкото можах по-бързо. Надявам се, че не чакате отдавна. Казвам се Мартин Кушбъри. — Той й даде визитната си картичка, на която в златисти букви бе изписано името на адвокатската кантора „Линкълн, Форбс, О’Нийл и Рос“. — Работя в клона ни в Ню Джърси. Обадиха ми се в осем и трийсет. Бях под душа. Опитах да се свържа с вас, но предполагам, че вече сте били излезли. Дойдох веднага…

— В десет часа трябва да съм в съда, затова нямаме много време — прекъсна го Виктория и отново погледна часовника си.

— Да, добре. Ами… може ли да седна? — усмихна се той.

Тя посочи стола срещу себе си и се усмихна виновно, но не каза нищо. Усмивката й беше поразителна, ала той прогони мислите за красотата й и се залови с деловите въпроси.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате.

— Девет означава девет, господин Кушбъри.

Сервитьорът се приближи до масата им и Биано си поръча още една голяма чаша портокалов сок. Усмихна се на Виктория и лицето му поруменя.

— Ами… тогава да започнем… Не знам точно какво ви е казал Седрик, но ние представляваме един американец от африкански произход на име Антъни Хейуд. Той има информация, която би могла да ви послужи по делото Карол Сесник. Но господи Хейуд се нуждае от протекция срещу евентуално бъдещо съдебно преследване. Страхува се, че ще го обвинят в кражба. — Кушбъри погледна бележките си и непохватно се оправда. — Надрасках набързо всичко това тази сутрин. Не ми е много ясно.

— След като господин О’Нийл ми се обади — прекъсна го Виктория, — аз проверих в полицията. Името Антъни Хейуд не фигурира в текущите разследвания. Но го проверих в компютъра на Националния информационен център по престъпността. Вашият клиент е излежал присъда за убийство втора степен в затвора „Рейфорд“.

— Така ли? — заеквайки каза Биано. — О… ами, не знаех… Но това не променя нищо… или… напротив…

Той нервно погледна бележките си.

— Един осъждан убиец обикновено не е надежден свидетел.

— Е, все е по-добре от нищо — смутен възрази Биано. — Ако ви се струвам объркан, това е защото не се занимавам с наказателно право. Аз съм в отдела за търговия с недвижими имоти. Работата ми е свързана с договори за наеми и строежи за корпоративни клиенти.

Той усети, че това обяснение я ядоса. Сервитьорът сложи сока пред него.

— Защо не ми кажете с какво според вас можете да ми помогнете? После ще видим как ще се споразумеем. Ако изобщо го сторим.

Биано се консултира с бележките си.

— Да видим сега… И така, Хейуд е бил в клуб „Раирана зебра“ в Трентън. Клуб за джентълмени. Употребявам термина съвсем свободно — усмихна се той. — Нашият клиент е чул как някой на име Тексако Филипс предлага на Демо Уилямс петстотин долара, за да помогне в една мокра поръчка… Предполагам, че това означава убийство. По-късно същата нощ Демо не се е прибрал вкъщи. На другата сутрин е намерен в онзи откраднат микробус в Хоубоукън.

Биано бе открил по-голямата част от тази информация в един стар вестник, където имаше статия за престъпната фамилия Рина и за убийството в Хоубоукън. Останалото беше плод на въображението му. Знаеше, че това ще заинтригува Виктория Харт. Така и стана.