— Разбира се, че не знам за какво говориш. Но позволи ми да ти дам един съвет, Вики. Бях много търпелив с теб. Понесох призовките, които ти изпрати до приятелите и деловите ми партньори. Почти една година се примирявах с твоите дръзки и неподкрепени с доказателства намеци. Питам се защо бях толкова милозлив. Нямам подходящ отговор. Може би защото си привлекателна млада жена, а аз съм възпитан да се държа учтиво с жените. Но търпението ми се изчерпа. В бъдеще ще направиш добре, ако ми дадеш повече свободно пространство.
— Пространството, което смятам да ти дам, е около три на три метра и има изглед към каменна кариера. Свикни да ме гледаш, Джо, защото едва сега се залавям с теб.
Тя се обърна и се отдалечи от него, изправяйки рамене. Усещаше погледа му, докато стигна до асансьора. Когато се обърна, за да натисне копчето, той още я гледаше. Не беше помръднал, но изражението на лицето му го бе преобразило. Вече не приличаше на филмова звезда, а на някаква мистична гравюра, оголена от красота и разкрила истинската си същност. Тя гледаше в очите на самото зло. Запита се дали ще се справи с такъв силен противник.
Преди да влезе в съдебната зала, Виктория бе дала чашата от портокаловия сок на Дейвид Франкфуртър, който веднага я занесе в полицейската лаборатория. Когато стигна до кабинета си, тя бе забравила за нея, но той се втурна вътре. Носеше компютърна разпечатка.
— Няма да повярваш — каза Дейвид, размахвайки доклада от лабораторията. — Имаме три ясни отпечатъка. Показалец, среден пръст, палец и част от дланта. Онзи, с когото си закусвала, е голяма риба.
— Работи за Джо Рина, така ли?
— А, това не знам — отговори Дейвид и й подаде жълтия лист.
— Биано Бейтс? — озадачена попита тя. — Измамник?
— Той е не само един от тях, а най-големият. Говори се, че е най-добрият, действащ в момента в Америка. Продал е Бруклинския мост.
— Я стига. Това е виц.
— Съвсем не. Биано Бейтс се престорил на специалист по изпробване издръжливостта на метала, уволнен от градската управа. Носел рентгенова апаратура и куп други измервателни уреди. Убедил потърпевшия, алчен собственик на фирма за метални отпадъци, че според инженерите мостът няма да издържи дълго и ще бъде разрушен, защото е опасен. Добавил, че всичко се прави тихомълком, защото публичните протести ще бъдат оглушителни. Организирал фалшив търг и онзи тъпанар платил половин милион долара на подставено лице — „вътрешен“ човек на Бейтс, поставен, за да спечели наддаването. Същата измама е била правена от френски мошеници с Айфеловата кула. Биано Бейтс е единственият престъпник с „бяла якичка“ в текущия списък на десетте най-търсени от ФБР.
Виктория прегледа обвиненията срещу него.
— Лежал е в затвора „Рейфорд“. Провери дали по същото време там е бил и Алтъни Хейуд.
— Вече го направих. Били са съкилийници.
— Но за какво са му документите ми по делото? Нищо ли не го свързва с Джо Рина?
— Не. Изглежда действат в различни области.
Звънът на телефона наруши настъпилата тишина в кабинета. Виктория вдигна слушалката и чу гласа на секретарката си.
— Гил Грийн иска да те види — угрижена каза Мери.
— Добре. Тръгвам. — Виктория затвори и погледна Дейвид. — Гил ме търси. Какъв ли е официалният повод? Къде ли ще ме изпрати?
— В Сибир — мрачно отговори той.
Тя кимна, стана и бавно тръгна към вратата. Спря и му върна жълтия лист.
— Пусни данните по компютъра на Националния информационен център по престъпността. Провери всичко. Искам да видя дали Биано Бейтс е свързан с Карол Сесник.
После се обърна, излезе от кабинета си и се отправи към асансьорите.
— Тези неща винаги са трудни, Виктория — рече Гил.
Този път я гледаше и явно бе репетирал какво да каже. Лош знак. На бюрото пред него имаше някакви бележки, към които поглеждаше. Още един лош знак. Тя предположи, че е инструктиран от Отдела за правни консултации как да се справи със ситуацията, за да избегне съдебен иск за неправилно освобождаване от длъжност.
— Провалът с Джо Танцьора ще бъде разгледан задълбочено. Сигурно ще ти се стори несправедливо, но като прокурор, мисля, че си взела някои решения в това разследване, които изискват по-нататъшно проучване.
— Например? Всеки ход в това дело беше одобрен от теб, Гил.
— Виктория, в момента не желая да разискваме това. Ти си временно понижена в длъжност. Искам известно време да работиш като чиновник.
— Да бъда чиновник! — възмутена извика тя.
Читать дальше