Дан Симънс - Петата купа

— Често не подписваше хвалебствените критически есета, които отпечатваше в списанието си, дори когато книгите ни бяха публикувани на части в него, Хауълс — засмя се Клемънс, на когото според Джеймс виното бе започнало да влияе. — Оценявам го, както и, убеден съм, господин Джеймс, но ако имахте редакторски борд за етика и ревюта…

— Знам, господин Клемънс — прекъсна го Джеймс, преди шегата да премине в обида, — че всъщност вече сме се срещали — или поне сме се ръкували — и преди.

— По какъв случай? — попита Клемънс. Вече бяха преминали на пури и вино след вечерята и Джеймс ясно виждаше, че Марк Твен се наслаждава и на двата порока, докато се опитваше да фокусира погледа си върху Джеймс.

— На петнайсети декември, хиляда осемстотин седемдесет и четвърта — каза Джеймс. — Имаше галавечеря в Паркър Хаус в Бостън, която отбелязваше първата година на „Атлантик“ след преминаването му в ръцете на новите му собственици. Вие също бяхте там, господин Хауълс… — Джеймс се обърна към домакина си и кимна.

— Имаше много други известни писатели — които сега се издават в „Атлантик“ — както и редактори, различни преподаватели от Харвард и Принстън, архитекти, чиновници — макар онази вечер да липсваше преподобният Хенри Уорд Бийчър…

— Ах — възкликна Клемънс. — Това беше в първите дни от скандала с Елизабет Тилтън, нали? Уви, горкият Бийчър… Познавах го, Хорацио… сестра му Хариет ми беше съседка в Нук Фарм в Хартфорд. Толкова много жени бяха влюбени в горкия Хенри Уорд — или поне в проповедническия му глас — а след това, по време на скандала, повечето суфражетки се обърнаха против него като харпии: Елизабет Кейди Стентън, Виктория Удхъл, дори другата му сестра, Изабела Бийчър Хукър. Всички искаха главата му.

— Но сестра му Хариет, която ви е била съседка в Хартфорд, го поддържаше, нали? — попита Хауълс.

— Да — рече Клемънс. — До самия край. И тъй като този месец се навършват шест години, откакто преподобният Бийчър получи онзи внезапен удар, аз вдигам чаша в негова памет и за всички нещастни мъже, които са тормозени от разни брантии и харпии заради дребните си прегрешения.

Четиримата мъже отпиха сериозно от чашите си за Бийчър и неговото прелюбодеяние.

Останалите маси в ресторанта на хотела вече бяха празни. Келнерите стояха прави, очевидно в очакване, скръстили облечените си в ръкавици ръце на чатала. Джеймс знаеше, че вечерта е приключила и че трябва да говори сега или да изгуби всякаква възможност.

— Господин Клемънс — каза той. — Хауълс спомена, че утре пътувате за Хартфорд.

— Да — отвърна Клемънс. — Необходимост. Пари, дълг и бизнес. Но съм там само един ден. Утре вечер се връщам при доктор Райс.

Джеймс знаеше, че Клемънс е отседнал в дома на доктор Кларънс С. Райс, специалист по уши и гърло, сред чиито прочути пациенти бяха госпожица Лилиан Ръсел, застаряващият актьор Едуин Бут — споменат по-рано от Клемънс — и Енрико Карузо.

— С господин Холмс се чудехме дали не можем да пътуваме до Хартфорд заедно с вас — каза Джеймс. — И може би да ви убедим да спрете в дома си тук, на Фармингтън Авеню.

Клемънс го погледна така, сякаш беше помолен да глътне змия.

— Случайно знаете ли дали вашата пишеща машина все още е в дома ви в Хартфорд? — попита бързо Холмс.

Клемънс се обърна, за да погледне към детектива.

— Пишещата ми машина?

— По-рано споменахме, че през годините след смъртта на Клоувър Адамс няколко картички, напечатани на тази машина, са били изпратени на Хенри Адамс, Джон и Клара Хей и Кларънс Кинг. Разглеждането на тази машина може да помогне при разследването ми.

— Разследването ви? — повтори Клемънс. Той се наведе по-близко до Холмс. — През цялата вечер се държах учтиво, но вече наистина трябва да попитам… вие наистина ли сте Шерлок Холмс? Холмс от Бейкър Стрийт 221Б? „Хайде, Уотсън, ставайте! Чака ни работа!“. Шерлок Холмс?

— Аз съм — рече Холмс.

— Значи тогава вие… и Джеймс, и ти също, Хауълс, ако нямате някаква важна работа… сте добре дошли да ме придружите утре до Хартфорд и може би ще успеем да влезем в къщата, ако телеграфирам предварително — тя е дадена под наем, разбирате ли — но първо, господин Холмс, трябва да отговорите на най-належащия въпрос, който ме тормозеше през цялата вечер, изпълнена с хубава храна и фриволности.

— Ще го направя, ако мога — отвърна Холмс.

Клемънс се наведе още по-близо към детектива.

— Въпросът е съвсем прост, сър… вие истински ли сте, или сте литературен герой?