Дан Симънс - Петата купа

Клара Хей бързо стрелна с поглед съпруга си и Джон Хей вдигна ръце.

— Уви, аз съм твърде зает тази седмица — с обществени и други дела — за да успея да отделя време за пътуване до Ню Йорк. Но съм сигурен, че Хари с удоволствие би ви придружил. Мисля, че двамата с Клемънс все още не са се запознавали. И, Хари… Сам ми писа, че смята да обядва с Хауълс веднага след като пристигне в Ню Йорк. Вероятно ще успееш да се присъединиш към тях.

— Кой е Хауълс? — попита Шерлок Холмс.

— Уилям Дийн Хауълс — каза Хей. — Стар приятел на Хари и на Сам, самият той сравнително популярен писател и известен критик. Хауълс беше редактор на художествена литература в „Атлантик Мантли“ от седемдесет и първа до осемдесет и първа — помогна не само за издаването на книгите на приятели като Хари и Сам, но и за популяризирането им — освен това до осемдесет и втора списваше своя колонка в „Харпърс Уикли“.

— Добре — каза Холмс. — Джеймс може да ме представи, когато тримата стари колеги-литератори се разговорят, и така по-лесно ще подхванем случая на Клоувър Адамс. Ако бъдете така добър да телеграфирате на Хауълс за пристигането ни, можем да тръгнем за Ню Йорк още днес.

— Но… — започна Джеймс, но не успя да открие нито една причина за отказ, освен собственото си нежелание.

— Клемънс може да е отнесъл пишещата си машина в Европа — каза Хей.

— Няма значение — отвърна Холмс. — Важното е сега да ни каже кой е имал достъп до нея между шести декември 1885 и шести декември 1886 година.

— Но това… — започна Клара Хей, ала се спря. — Разбирам. Ако всички картички са били надписани по едно и също време, вие смятате, че това може да е станало във времето между самоубийството на Клоувър и първата годишнина от смъртта ѝ… първия път, когато получихме напечатаните на машина картички.

— Предполагам, че не смятате Самюъл Клемънс… Марк Твен… за заподозрян! — възкликна Джон Хей.

— Само пишещата му машина — отвърна Холмс. — И преди да продължим с разследването, трябва да разберем кой е имал достъп до нея след смъртта на Клоувър Адамс.

— Някой може да ги е подготвил преди смъртта ѝ — каза Клара Хей.

Холмс леко се усмихна на домакинята си.

— Може би. Но този човек също би могъл да е и убиецът ѝ. Което е още една причина да разговарям с тази личност Твен-Клемънс колкото се може по-скоро. — Обръщайки се към Хенри Джеймс, Холмс извика: — Бързо, Джеймс. Пригответе си багажа и да тръгваме. Играта започва!

— Какво те накара да се върнеш в Щатите, Сам? — попита Хауълс.

— Бизнес — изръмжа мъжът между хапките печено ребърце. Само бизнес. Пари, дългове и бизнес. Бизнес, дългове и пари. Снощи вечерях с Андрю Карнеги.

Джеймс, макар да не обръщаше особено внимание на старите и новите милионери, беше впечатлен.

— Как мина вечерята? — попита Хауълс.

— Екстра — отвърна Клемънс. — Карнеги искаше да говорим за яхти, за цената на златото, за британското кралско семейство, за библиотеки, за живота на семейството ми в Европа през последните няколко години, за швейцарските домашни учители и най-вече — и то доста обстойно, смея да заявя — за вятърничавата му схема как Съединените щати да погълнат Канада, Ирландия и цялото Обединено кралство в една Американска общност. Аз, от друга страна, исках да поговоря с него да ми заеме малко пари… или по-точно да инвестира малко капитал в чудесни и абсолютно сигурни спекулации.

— Сигурен съм, че разговорът се е оказал продуктивен — каза Джеймс.

Клемънс отново сбърчи вежди.

— Разказах на Карнеги за инвестицията ми в „Каолатайп“, в различни други изобретения и игри, които със сигурност ще имат голям успех, в моята издателска компания и особено в наборната машина на господин Пейдж, само в която досега съм изсипал около сто и деветдесет хиляди долара, без да видя и едно проклето… без да видя отвратителното нещо да работи както трябва за повече от две минути.

— Какво каза господин Карнеги за тези възможни инвестиции? — попита Хауълс.

— Наведе се напред и ми прошепна тайната си как човек да забогатее и да остане богат — отвърна Клемънс с нисък заговорнически глас.

Останалите трима мъже около масата, включително Холмс, също се наведоха заговорнически напред, за да чуят тайната на експерта Андрю Карнеги.

— Карнеги каза — прошепна Клемънс, — и ще цитирам дословно… „М’чето ми, сложи всичките си яйца в една кошница и я пази като зеницата на окото си “.

Докато Хауълс и Джеймс се смееха, а Холмс само се усмихваше под мустак, Сам Клемънс продължи да се мръщи.