Дан Симънс - Петата купа

— И го каза абсолютно сериозно — изръмжа той през смях.

— Може би наборната машина на Пейдж е твоята кошница — каза Хауълс.

Клемънс изсумтя.

— Ако е така, значи е кошница без дъно или дръжки.

— Защо просто… как го казвате вие, американците?… не зарежете тоя неизгоден бизнес? — попита Холмс.

— Инвестирал съм твърде много — изръмжа Клемънс. — Като бизнесмен направо съм създал лоша репутация на думата „глупак“. Така каза Ливи. Така каза и мускулестият ми приятел-пастор Джо Туичъл. Така казват всичките ми приятели, които не са затънали до ушите в дългове. Но аз все още се надявам, че машината на Пейдж ще се окаже пътят към моя успех и сигурността на семейството ми. Разбирате ли, това чудо не само набира идеално буквите, но и подравнява автоматично… нещо, което никоя наборна машина на планетата не може да направи. Добрите новини са, че в момента се сглобяват четирийсет или петдесет бройки от изумителната машина на Пейдж, и „Чикаго Трибюн“ ще изпробва една от тях. Преди да приключа с това пътуване, планирам да измина осемстотинте мили до Чикаго и да поговоря с Пейдж. Целта ми е по време на този разговор да разтрогна партньорството ни…

— Но Джеймс Пейдж може да е много убедителен в разговорите на четири очи — предположи Холмс.

— Убедителен? — извика Клемънс толкова силно, че неколцина от клиентите на заведението се обърнаха към масата му. — Ами, всеки път, когато уредя нещата така, че да наближи денят на страшния съд за Пейдж, намерението ми да изтегля инвестицията си е окончателно и съдебните дела застрашително надвисват над главата му, изобретателят разиграва поредното блестящо представление, което може да засрами дори Едуин Бут — сълзи, искрени обещания, сърцераздирателни уверения, наранено достойнство, списък от факти и цифри, които могат да пратят в кома дори дипломиран счетоводител, и всичко това поднесено със злочестата физиономия на искрено наранен човек, която би могла да удари в земята дори басет с хемороиди. Джеймс Пейдж е способен да убеди дори риба да излезе от водата, за да се поразходи с него. Колкото и големи да са убедеността и решимостта, които съм насъбрал за времето преди срещата ни, всеки път, когато съм с Пейдж, аз му вярвам. Нищо не мога да направя. Ливи казва, че човекът не е никакъв изобретател, а хипнотизатор. Според мен той е един от най-смелите и величествени лъжци, които са завличали спечеленото с усилия богатство на трудолюбив писател. И накрая му давам поредните петнайсет, двайсет и петдесет хиляди долара само заради качественото му представление.

На масата се възцари неловко мълчание, нарушавано единствено от подрънкването на чиниите, отнасяни от келнерите. После Хауълс се прокашля.

Холмс беше чувал за Уилям Дийн Хауълс, дори беше чел един от романите му и не намираше нищо необичайно във вида на писателя-редактор-критик: солидна фигура, късо подстригана коса — отъняла на челото и темето до такава степен, че Хауълс сресваше малкото останали му къдрави кичури напред — гъсти мустаци, които почти бяха побелели, интелигентен поглед и тих глас.

— Знаеш ли, за мен това е най-важната — някой дори би могъл да я определи като „историческа“ — вечер — каза той.

— И защо? — попита Клемънс. — Заради надценената посредственост на това донякъде изветряло бордо.

Хауълс не обърна внимание на коментара му.

— Тази вечер двама от най-прочутите ми автори, и двама от най-старите ми и скъпи приятели, вечерят с мен. Вече бях започнал да си мисля, че това никога няма да се случи.

— Чел съм — каза Хенри Джеймс, — че Марк Твен и аз сме толкова различни в литературно отношение, колкото Северния и Южния полюс.

— Никога не съм разбирал този изтъркан израз — каза Клемънс. Съдейки по всичко, което знаем за Арктика, и онова, което сега наричат Антарктика, двата полюса може би повече си приличат, отколкото се различават. Така че когато казват, че ние сме двата полюса на Хауълс, те може би имат предвид, че и двамата сме студени, пусти, невероятно отдалечени, невъзможни за достигане и опасни за пътниците.

— Каквото и да означава — каза Джеймс, твърдо решен да не позволи на глупостите на Сам Клемънс да го отклоняват от въпроса, — ти, Хауълс, особено по време на годините ти в „Атлантик Мантли“, успя да направиш литературни сензации и от двама ни.

— Глупости — отвърна Хауълс, отхвърляйки признанието с махване на добре поддържаната си ръка. — И двамата сте обречени на литературно безсмъртие. За мен просто беше чест да издам творбите ви и да напиша есета за тях.