Дан Симънс - Петата купа

— Кога напусна Европа, Сам? И от кое пристанище?

— От Генуа — отвърна Клемънс. — На парахода „Лан“. Хванах го, както вече споменах, вчера сутринта.

— Това е доста бърз преход — рече Джеймс.

— Капитанът каза, че знаел пряк път — каза Клемънс, изпускайки гъст облак дим. — И, бога ми, наистина успя!

Хауълс, когото Джеймс познаваше като сериозен мъж, не спираше да се смее и не се отказваше от ролята си на партньор в комедията.

— Пряк път през Северния Атлантик? — рече през смях той. — Можеш ли да ни кажеш какъв е тайният маршрут на капитана на „Лан“?

Клемънс се облегна назад и скръсти ръце.

— Боя се, че не мога. Малка групичка от предвидливи пътници начело с мен, разбира се — планирахме да откраднем секстанта на офицера и така да научим дължината и ширината, на която се намирахме.

— Осъществихте ли плановете си? — попита Холмс.

— С пълен успех, сър — отвърна Клемънс. — Просто забравихме, че никой от нас не знае как да работи с тоя уред. Така след като няколко часа си играхме с тромавото нещо, ние успяхме единствено да определим, че точното ни местоположение е или в Централна Африка, или, също толкова невероятно, в Саскачеуан.

Хауълс вече виеше, но Клемънс продължи да се мръщи.

— И не открихте никакви улики за същността или посоката на този трансатлантически пряк път? — попита Джеймс, като си позволи при думата „улики“ да хвърли един бърз поглед на Холмс.

— Никакви — отвърна Клемънс. — По-точно би трябвало да кажа никакви, с изключение на онзи път, когато със спътниците ми видяхме пингвини да танцуват и лудуват върху ледените блокове, пред които „Лан“ си проправяше път.

— Пингвини! — извика Хауълс и се разсмя още по-силно. Хенри Джеймс внезапно осъзна, че сериозният и често меланхоличен писател, абсолютно сериозен редактор и пълноценен гражданин, Уилям Дийн Хауълс, използваше присъствието на Самюъл Клемънс като извинение да се държи отново като момче.

— Естествено, предположихме, че пингвините са всъщност сервитьорите и портиерите на кораба, облечени все още в официалните си униформи — продължи Клемънс, — които бяха получили разрешение от капитана да се позабавляват малко на леда.

— Не! — извика Хауълс и по бузите му се застичаха сълзи. Шумно изразеното отрицание по-скоро беше свързано с молба към Клемънс да му позволи да си поеме дъх.

— Уви, твърде късно осъзнахме пингвинността им — рече със съжаление в гласа Клемънс. — Вече бях дал щедри бакшиши на трима от тях. Но поне единият прояви благоприличието да скрие лицето си под горната си перка или крило, или както там се нарича това нещо.

Хауълс продължаваше да се смее.

Келнерите поднесоха следващото им ястие.

Предишния ден, вторник, 28 март, когато Холмс обяви пред малката групичка в кабинета на Джон Хей, че пишещата машина, на която през последните седем години бяха печатани картичките с надпис „Тя беше убита“, е същата, на която бяха напечатани адресите и картичките до семейство Хей от някой на име Самюъл Клемънс, стаята изригна в изненадано бърборене. Хей беше онзи, който обясни, че Самюъл Клемънс е истинското име на прочутия писател, който пишеше под псевдонима Марк Твен.

— Веднага трябва да го разпитам — каза Холмс. — Хей или Джеймс ще ме придружат.

— Боя се, че това е невъзможно — отвърна Хенри Джеймс. — През последните няколко години четох в лондонската преса, че господин Твен… господин Клемънс… и семейството му се намират на продължителна обиколка из Европа — Германия, Швейцария, Италия — още от 1891, мисля. Нещо, свързано с дългове, настойчиви американски кредитори и силния долар на Континента. Последното, което прочетох, бе, че Клемънс и семейството му са се преместили от Флоренция в Бад Нойхайм, където господин Клемънс се възползва от минералните бани за ревматизма си.

Холмс изглеждаше оклюмал, докато Джон Хей не каза весело:

— Всъщност извадихме късмет. Само преди две седмици получих писмо от Сам… от господин Клемънс… в което ми пише, че ще отплава от Италия на двайсет и втори този месец, отправяйки се към Ню Йорк, където ще проведе няколко работни срещи. Мисля, че накрая ще отскочи и до Чикаго, за да се срещне там с някого и да разгледа Световното Колумбово изложение, преди да се върне в Европа след шест седмици.

— Той ще е в Ню Йорк? — попита Холмс.

— Би трябвало — или поне ще пристигне всеки момент — отвърна Хей.

— Трябва веднага да отидем там — настоя детективът.