Дан Симънс - Петата купа

Холмс си позволи да се плъзне надолу по стръмния покрив, докато краката му не опряха в един висок тесен комин. Там се отпусна за миг, дишайки тежко, и се заслуша в самотното потракване на някаква карета, движеща се по Шестнайсета улица.

Някой прибираше конете в конюшнята на Адамсови. Холмс нямаше представа къде са били откарани за времето, докато Хенри Адамс бе пътувал, но сега конярите ги връщаха обратно в отделенията им в два часа след полунощ. Няколко фенера и поне една ярка електрическа крушка осветяваха двора на конюшнята, градината, цялата западна част на покрива и западната стена на комина, зад който се криеше Холмс. Той погледна часовника си и тихо въздъхна.

Това изобщо не влизаше нито в първия, нито във втория план за измъкване от предполагаемо празната къща на Хенри Адамс и връщане в стаята му в дома на семейство Хей. Но поне си беше направил труда да измисли и план C. Докато конярите настаняваха конете в отделенията им, опитвайки се да работят колкото се може по-тихо, Холмс извади от торбата си намотаното на кълбо въже.

Щеше да е доста притеснително, ако не бе преценил правилно дължината му. Притеснително и — като се имаше предвид височината на къщата — може би фатално.

Накрая всички коне бяха прибрани по местата им, фенерите угаснаха, изчезна дори светлината в кухнята, която озаряваше задния двор, и Холмс предположи, че икономите, домакинката и останалите прислужници, които бяха работили до толкова късно през нощта, се бяха прибрали в стаите си, за да поспят.

Той погледна отново часовника си, осветявайки го за миг с малкото си фенерче.

Беше почти четири сутринта. Прислужниците на семейство Хей щяха да се събудят скоро и да започнат да вършат задълженията си.

Холмс потупа с ръка скритата над сърцето му снимка, прибра фенерчето в торбата, убеди се, че я е закопчал добре, и преметна ремъка ѝ през глава, нагласяйки я на хълбока си. Разполагаше с две намотани на кълба въжета, едното късо и другото по-дълго и тежко. Преди години, в Алпите, се беше научил да се спуска с двойно въже. Сега завърза единия край на по-късото въже на клуп, прехвърли другия му край около комина, завърза го с двоен рибарски възел, подкрепен от още няколко възела, и прекара по-дългото въже през клупа. След това стисна двойното въже между краката си, прехвърли го под дясната половина на задника си, през гърдите, и го преметна през лявото рамо, подхващайки го с дясната си ръка — нещо, което първият му водач в Алпите беше нарекъл dulfersitz .

Стискайки здраво двойното въже, което бе прехвърлено през клупа на здраво завързаното около комина котвено въже, и увисналата надолу по-дълга част на двойното въже, която образуваше неудобния dulfersitz , Холмс предпазливо започна да се спуска от стръмния фронтон в западната част на покрива, която гледаше към задния двор на семейство Хей.

Тази сутрин — всъщност предишната сутрин, осъзна той — както и следобед той беше обиколил задния двор под претекста, че иска да изпуши някоя лула, а всъщност за да огледа и да изчисли приблизително каква бе височината между земята и най-тесния от шестте комина, който се намираше точно над неговата стая на втория етаж. Сега трябваше да разчита единствено на приблизителните си изчисления, както и на това, че никой от прислужниците, които обикаляха коридорите след полунощ, не беше усетил течение в коридора и не се бе вмъкнал в стаята, за да затвори прозореца, който Холмс беше оставил отворен. В един прекрасен ден някой от работниците, които ремонтираха покрива, щеше да открие котвеното му въже, но точно тази вечер Холмс изобщо не мислеше за това. Излягайки се назад до почти хоризонтално положение, той започна постепенно да отпуска рапелното въже с лявата си ръка, докато увиваше продължението му около дясната си китка, и заслиза по стената на огромната тухлена къща; след миг скочи на четири крака върху перваза на тъмния прозорец на третия етаж, за който се бе уверил по-рано през деня, че принадлежи на стая, използвана за склад.

Накрая се озова пред прозореца на втория етаж, като внимаваше да се държи по-далеч от стъклото — нали не искаше да обяснява как прозорецът на собствената му спалня се е счупил през нощта. Предпазливо стъпи с каучуковите си подметки върху перваза, оттласна се и се залюля достатъчно навътре, за да успее да сграбчи тежката месингова рамка на леглото и да стъпи здраво на пода.

След като остави снимката на Ирен Адлер и Лукан Адлер върху нощната си масичка, Холмс се върна до отворения прозорец и издърпа дългото въже, като внимаваше при падането му да не се удари в стъклото на долния прозорец. После бързо го намота и го прибра в черната си торба. Здраво завързаното котвено въже щеше да си остане на покрива.