Дан Симънс - Петата купа

Хенри Джеймс му бе разказал, че Хенри Робсън Ричардсън е проектирал и построил къщите на Хей и Адамс приблизително по едно и също време, но конструкциите им бяха различни. Холмс бе прекарал доста време в пиене на чай с Клара Хей този следобед, показвайки повече от учтив интерес към разположението на двете големи сгради. Сега се придвижваше към къщата на Адамс с план на вътрешността ѝ в главата си.

Хенри Адамс вече нямаше куче. Къщата беше тъмна, с изключение на няколко запалени газени лампи. Високата черна маса на конюшнята се издигаше зад гърба му. Холмс си беше отбелязал, че всички прозорци на първия етаж в дома на Адамсови са защитени с решетки от ковано желязо.

Задната врата на кухнята бе най-подходящото място за проникване и Холмс знаеше, че най-лесният начин да го направи е да пререже кръгъл отвор в стъклото — желязната решетка нямаше да пречи на инструмента му — но така щеше да остави следи от незаконното си влизане. Той постла меко парче плат на земята пред вратата и се отпусна на едно коляно върху него. Можеше да се справи с ключалката за по-малко от минута, но преди да си тръгнат за през нощта, прислужниците бяха залостили вратата с две резета от вътрешната страна. Щеше да се наложи да разглоби цялата ключалка, да бръкне вътре с парче твърда тел, което беше окривил за тази цел, да издърпа резетата, да влезе и след това да сглоби отново ключалката. Цялата операция щеше да отнеме близо час, но тъй като Холмс нямаше намерение да излиза през същата врата, щеше да го направи само веднъж.

Той погледна към звездите. Още нямаше един часа. Разполагаше с достатъчно време.

Щом се озова в кухнята, Холмс приклекна и остана така няколко минути, пазейки пълна тишина — контролираше дишането си до такава степен, че и самият той да не може да го чува — без да прави нищо друго, освен да се ослушва в празната къща. Джон и Клара Хей бяха споменали, че прислужниците на Адамс са пуснати в почивка за три дни, преди да се върнат и да приготвят къщата за завръщането на Хенри Адамс в петък, и инстинктите на Холмс му подсказваха, че огромната къща наистина е празна.

Той запали един ръчен газен фенер, не по-голям от дланта му, и спусна металното му покривало така, че да пропуска само слаб лъч светлина право напред. След няколко минути беше сглобил отново ключалката, бе заключил и залостил с резета вратата и се промъкваше тихо по тесните стъпала на задното стълбище, използвано от прислугата.

Макар и двете къщи да бяха проектирани в така наречения романски стил, домът на Адамсови имаше различно вътрешно усещане и различни външни пропорции. Холмс беше посочил на Джеймс изобилието от кули, кулички, фронтони и огромни комини в дома на семейство Хей; къщата на Адамсови — обитавана сега единствено от вдовеца и прислугата му, разбира се — беше с по-семпъл, по-модерен външен вид, а единствената ѝ архитектурна украса бе двойният бял свод на входа.

И двете сгради имаха по четири етажа, но Адамсовата имаше равна фасада. Една от стаите на втория етаж беше кабинетът на Хенри Адамс и Холмс откри за нула време заключената му врата. В съседната стая, чиято врата също бе заключена, някога се беше помещавала малката фотографска лаборатория и тъмна стаичка на Клоувър Адамс, в която — според Клара Хей — сега се съхраняваха грижливо описаните фотографии, направени от мъртвата жена.

Холмс се справи за по-малко от минута с елементарната ключалка и щом се озова в стаята без прозорци, усили отново пламъка на фенера си и започна да преглежда чекмеджетата с фотографски плаки и снимки.

Беше се доверил на прочутата подреденост и деловитост на Хенри Адамс и не остана разочарован. Адамс беше направил опис и архивирал повечето от фотографските изображения на Клоувър след смъртта ѝ през декември 1885 година. На Холмс му бяха необходими само няколко минути, за да открие дневника с описа — част от който бе написан на машина, а остатъкът — с четливия почерк на Хенри Адамс — и ключа за специално конструираните архивни шкафове.

Том 7 — стр. 24 — # 50.23 — „Р. Лорн, февр., 1884“, снимката, надписана със сбития почерк на Клоувър: „Ребека Лорн, права, в римски костюм“.

Холмс намери снимката, извади я и приклекна, за да съсредоточи светлината от фенера върху нея.

Жената видимо се чувстваше неудобно, „римският костюм“ беше изработен доста аматьорски, а лицето ѝ бе извърнато в полупрофил към камерата. Но нямаше никакво съмнение, че „Ребека Лорн“ беше жената, която Шерлок Холмс познаваше като Ирен Адлер. Той върна фотографията на мястото ѝ.