Дан Симънс - Петата купа

— Чухте ли това? — извика един от помощник-икономите.

— Ако е крадец, ще бъде доста неприятно изненадан — разнесе се плътният глас на главния иконом.

— Да повикам ли полицията? — попита домакинката.

— Не — отвърна икономът. — Уилям, Чарлс, вземете два ръжена от камината. Донесете един и за мен. Уилям, ела с мен да проверим стаите отзад и задното стълбище.

По-голямата част от третия етаж беше заета от стаите на прислугата. Холмс трябваше да се придвижи опипом до стълбището — което бе достатъчно стръмно, за да може да се определи и като стълба — и докато мъжете трополяха по стъпалата към втория, а след това и към третия етаж, подвиквайки си един на друг, докато проверяваха стаите, Холмс се изниза на пръсти към тавана. Вратата беше заключена и той изгуби ценни минути, докато я отключваше в почти пълната тъмнина с помощта на взломаджийските си инструменти. После влезе в мухлясалия таван.

Мъжете бяха проверили всички стаи на втория етаж и сега се суетяха на третия. Наложи се да рискува и да запали фенерчето си в таванското помещение, което беше претъпкано със стари пътнически сандъци, един шивашки манекен, издигащ се пред детектива като обезглавен труп, още куфари и стара клетка за птици. Холмс продължи да се отдалечава на пръсти от вратата, докато гласовете се приближаваха все повече и някой започна да се изкачва по стълбата към таванското помещение. Детективът шареше с тесния светъл лъч по наклонения покрив, докато накрая не откри неизбежната капандура.

За щастие, тя се намираше точно над два високи пътнически сандъка и той се изкатери по тях като по стълба. Напрегна всичките си сили и повдигна капака, като се надяваше, че трополенето по стълбите ще заглуши лекото изскърцване на пантите.

След това се измъкна на стръмния и хлъзгав покрив.

Капандурата се намираше в задната част на полегатия покрив, която гледаше към задния двор и конюшните. Благодарейки наум на Х. Х. Ричардсън, който не беше жалил качествените материали при строежа на сградата — дебели подови дъски, които не поскърцваха под каучуковите му подметки, а сега и покривът с три пласта здрави керемиди — Холмс се придвижи бързо към по-високите комини и фронтони на къщата на семейство Хей.

Ако човек гледаше откъм улицата или бе застанал пред дома на семейство Адамс, двете големи тухлени сгради изглеждаха като долепени една до друга, но всъщност Ричардсън бе оставил между източната стена на Адамсовия дом и западната стена на къщата на семейство Хей осемнайсетинчово празно пространство. Холмс се приготви да го прескочи — тясната черна бездна като че ли бе дълбока около петдесетина фута — знаейки, че съседният покрив се намира на малко по-голяма височина от този, на който стоеше.

Дочувайки шумове откъм капандурата, Холмс изключи въображението си и скочи. Плъзна се назад по стръмната, грапава повърхност към черната пропаст, но успя да спре спускането, като разпери всичките си крайници и заби пръстите на ръцете и краката си в керемидите.

Пред капандурата на покрива на Адамс започнаха да излизат мъже.

Холмс се плъзна два фута вляво. Главният комин, в който се събираха отдушниците на многобройните камини в източната половина на къщата на Адамс, се намираше в тази част на покрива и бе висок поне двайсетина фута. Холмс се промъкна встрани, оставяйки го между себе си и капандурата, за да може да се скрие от появилите се на покрива на Адамс мъже, докато се катери по много по-стръмната северна част на покрива на семейство Хей. Той се претърколи през изпъкналия ръб между двете части на покрива и се сниши от другата му страна точно когато главният иконом и двамата му помощници достигнаха до източния край на покрива на Адамс и осветиха с ярките си фенери празното източно крило на покрива на Хей. Част от високата триъгълна фасада, гледаща към Ейч Стрийт, Лафайет Скуеър и Белия дом, скриваше Холмс от погледа на всеки, който можеше да се намира там.

Когато прислужниците на Адамс се убедиха, че на покрива им няма никакви крадци, те предпазливо се върнаха обратно към капандурата — като в един момент дори се хванаха за ръце — и се спуснаха обратно в таванското помещение.

Холмс продължи да се промъква на пръсти, като от време на време се подпираше с ръце на ужасно стръмния покрив; той се изкатери нагоре по изпъкналия ръб на покрива, след което свърна на север към най-високата му точка, издигаща се на почти седемдесет фута над тротоара.

Вместо два огромни комина — един в западната и един в северната част — каквито имаше на покрива на Адамс, тук стърчаха цели шест черни комина с различна големина.