Дан Симънс: Хиперион

Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше „Прелюдия в до диез минор“ от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано „Стенуей“, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари. От север се задаваше гръмотевична буря. Синьо-черни облаци се открояваха като послесмъртни петна върху фона на гора от гигантски голосеменни растения, а слоесто-купестата облачност се издигаше на девет километра височина в кипналото небе. Светкавици къдреха хоризонта. Недалече от кораба, в ограденото гюле, от време на време помръдваха слепешката неясни силуети на влечуги, кряскаха и после стремглаво изчезваха в синьовиолетовата мъгла. Консулът се съсредоточи над един труден пасаж от прелюдията, без да обръща внимание на приближаването на бурята й нощта.

Векторният приемник иззвъня.

Консулът спря да свири със застинали неподвижно над клавиатурата пръсти и се ослуша. В натежалия въздух изтрещя гръмотевица. Откъм гората голосеменни долетя скръбният грак на ято млади врани. Някъде долу, в тъмното, дребномозъчен звяр се обади в отговор и замлъкна. Ограденото поле прибави звуковата си палитра към неочакваната тишина. Приемникът иззвъня отново.

— По дяволите! — изруга консулът и тръгна да се обади.

Компютърът имаше нужда от няколко секунди, за да преобърне и да декодира пороя от разпадащи се тахиони, и през това време консулът си наля чаша скоч. Настани се върху възглавниците в прожекционната кабина тъкмо когато дисплеят светна зелено.

— Започвай — рече той.

— Бяхте избран да се завърнете на Хиперион — прозвуча дрезгав женски глас.

Още не се бяха появили цялостни изображения, въздухът си оставаше празен, като се изключи трептенето на трансмисионните кодове, от което на консула му стана ясно, че особено важното послание произхожда от административния свят на Хегемонията в Тау Сети Сентър. На консула не му бяха необходими координатите на предаването, за да разбере това. Старческият, но красив глас на Мейна Гладстоун не можеше да бъде сбъркан с ничий друг.

— Бяхте избран да се завърнете на Хиперион като член на поклонението пред Шрайка — продължи гласът.

„Да те вземат мътните“, помисли си консулът и се надигна да излезе от кабината.

— Вие и още шест души бяхте избрани от Църквата на Шрайка и утвърдени от Всеобема — продължи Мейна Гладстоун. — В интерес на Хегемонията е да приемете.

Консулът застина неподвижно в ямката с гръб към трепкащите трансмисионни кодове. Без да се обръща, той вдигна чашата си и пресуши остатъка от уискито.

— Положението е много объркано — каза Мейна Гладстоун. Гласът й бе уморен. — Преди три стандартни седмици консулството и Автономният съвет ни известиха, че Гробниците на времето проявяват признаци на отваряне. Антиентропните полета около тях бързо се разрастват и Шрайка е започнал да достига на юг чак до Брайдъл Рейндж.

Консулът се обърна и се отпусна върху възглавниците. Беше се появило холографско изображение на старческото лице на Мейна Гладстоун. Очите й изглеждаха уморени като гласа й.

— От Парвати незабавно бяха изпратени специалните части на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос, за да евакуират гражданите на Хегемонията от Хиперион, преди да са се отворили Гробниците на времето. Техният време-дълг ще е малко повече от три хиперионски години — Мейна Гладстоун замълча. Консулът си помисли, че никога не бе виждал Президента на Сената толкова мрачна. — Не знаем дали евакуационната флота ще пристигне навреме — каза тя, — но положението е далеч по-сложно. Засечена е миграционна група на прокудените, състояща се от минимум четири хиляди единици, която се приближава към системата на Хиперион. Нашите евакуационни специални части би трябвало да пристигнат съвсем малко преди прокудените.

Консулът разбираше колебанието на Гладстоун. Една миграционна група от прокудени би могла да се състои от кораби, които варират по размери от едноместни камикадзета до укрепени градове и крепости-комети, понесли десетки хиляди от междузвездните варвари.

— Обединеното командване на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ смята, че това е големият удар на прокудените — рече Мейна Гладстоун. Корабният компютър бе разположил холографското изображение така, че тъжните очи на жената изглеждаха втренчени сякаш право в консула. — Дали целта им е да завладеят само Хиперион заради Гробниците на времето, или това е повсеместна атака срещу Мрежата на световете, тепърва предстои да се изясни. Междувременно една напълно комплектована бойна флота на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос, съоръжена с батальон за конструиране на телепортатор, е излетяла от системата Кам, за да се присъедини към евакуационните специални части, но флотата може да бъде отзована в зависимост от обстоятелствата.