Дан Симънс: Хиперион

Консулът кимна и разсеяно вдигна уискито към устните си. Той се намръщи на празната чаша и я пусна върху застланата с дебел килим ямка на векторния приемник. Дори без каквито и да било военни познания той разбираше трудното тактическо решение, пред което бяха изправени Гладстоун и обединеното командване. В случай че в системата на Хиперион не бъде конструиран спешно военен телепортатор — което ще струва зашеметяващо скъпо, — няма да има никакъв начин да се противостои на нашествието на прокудените. Всички тайни, които биха могли да се крият в Гробниците на Времето, щяха да попаднат у враговете на Хегемонията. В случай че флотата все пак успее навреме да конструира телепортатор и Хегемонията хвърли всички ресурси на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ за защита на самотния и далечен, колониален свят на Хиперион, Мрежата на световете щеше да се окаже изправена пред ужасния риск да понесе нападение от страна на прокудените на някое друго място по външната граница или — при най-лош сценарий — да стане така, че варварите наистина да превземат телепортатора и да проникнат вътре в самата Мрежа. Консулът се опита да си представи как въоръжени бойци на прокудените прекрачват телепорталите и навлизат в незащитените родни градове на стотиците светове.

Той мина през холоса на Мейна Гладстоун, вдигна чашата и отиде да си налее ново уиски.

— Бяхте избран да участвате в поклонението пред Шрайка — каза изображението на старата сенаторка, която пресата обичаше да сравнява с Линкълн, с Чърчил, с Алварес-Темп или с някоя друга дохеджирска легендарна личност, която беше на мода в момента.

— Храмерите изпращат своя дърволет „Игдразил“ — каза Гладстоун — и командващият евакуационните специални части има инструкции да го пропусне да мине с триседмичен време-дълг; вие можете да се срещнете с „Игдразил“, преди той да квантира от системата на Парвати. Останалите шестима поклонници, избрани от Църквата на Шрайка, ще бъдат на борда на дърволета. Докладите на нашето разузнаване сочат, че поне един от седмината поклонници е агент на прокудените. Ние нямаме… засега… никакъв начин да разберем кой е той.

Консулът трябваше да се усмихне. Наред с всички останали рискове, които поемаше, старицата би трябвало да е предвидила възможността той да е шпионинът и в такъв случай тя съобщаваше информация от решаващо значение на един агент на прокудените. А всъщност наистина ли му бе дала някаква информация от решаващо значение? Движението на флотите лесно щеше да бъде установено веднага щом корабите задействаха своите хокингови двигатели, а в случай че консулът беше шпионинът, откровението на президента можеше да е начин да бъде сплашен. Усмивката на консула избледня и той пресуши уискито си.

— Сред избраните седем поклонници са Сол Уайнтрауб и Федман Касад — добави Гладстоун.

Консулът се намръщи още повече. Той се вторачи в облака от цифри, които трептяха като прашинки около изображението на възрастната жена. Оставаха петнадесет секунди трансмисионно време по вектора.

— Нуждаем се от вашата помощ — рече Мейна Гладстоун. — От съществено значение е да не бъдат разкрити тайните на Гробниците на времето и на Шрайка. Това поклонение може да е нашият последен шанс. Ако прокудените завладеят Хиперион, техният агент трябва да бъде ликвидиран, а Гробниците на времето — запечатани на всяка цена. От това може да зависи съдбата на Хегемонията.

Предаването приключи, като останаха да пулсират данните на координатите за свръзка.

— Ще отговорите ли? — попита корабният компютър.

Независимо от намесващите се грамадни енергии Космическият кораб беше в състояние да прокара едно кратко кодирано послание сред безкрайната шумотевица от векторни импулси, които свързваха частите на човечеството в галактиката.

— Не — каза консулът, излезе навън и се облегна върху парапета на балкона.

Нощта бе дошла и имаше ниска облачност. Не се виждаха никакви звезди. Тъмнината би била пълна, ако не бяха светкавиците, които проблясваха от време на време на север, и някаква мека фосфоресценция, тлееща над блатата. Консулът внезапно осъзна, че в тази секунда той бе единственото чувстващо същество в един безименен свят. Заслуша се в допотопните нощни звуци, които се надигаха от блатата, и си помисли за сутринта, за това как ще потегли в зори с викеновото ЕМПС, как ще прекара деня на слънце, как ще излезе на лов за едър дивеч в папратовите гори на юг, а вечерта ще се върне на кораба, за да се наслади на хубава пържола със студена бира. Помисли си за приятното удоволствие от лова и за също толкова приятната утеха от самотата: самота, която бе заслужил с мъките и кошмара, изстрадани вече на Хиперион.