Дан Симънс - Хиперион

Брон Ламиа се намръщи.

— Ако сериозната битка започне твърде скоро — рече тя, — вероятно властите няма да ни разрешат да се приземим.

— Ще ни пуснат да минем — каза Хет Мастийн. Слънчевата светлина си проби път през гънките на качулката, му и падна върху жълтеникавата му кожа.

— Спасени от сигурна, смърт във войната, за да бъдем доставени за сигурна смърт в ръцете на Шрайка — измърмори отец Хойт.

— Няма смърт из цялата Вселена — изрецитира Мартин Силенъс с глас, за който консулът си помисли, че би могъл да събуди и дълбоко заспал в сомния човек.

Поетът пресуши остатъка от виното си и вдигна празния бокал за привиден тост към звездите:

Силенъс внезапно млъкна и си наля още вино, уригвайки се в тишината, последвала рецитацията му. Останалите шестима се спогледаха. Консулът забеляза, че Вдйнтрауб се усмихваше едва забележимо, докато бебето в ръцете му се размърда и отклони вниманието му.

— Е — колебливо продума отец Хойт, сякаш се опитваше да възстанови някаква предишна нишка на мисълта си, — ако конвоят на Хегемонията се махне и прокудите завладеят Хиперион, може би окупацията ще бъде безкръвна и те ще ни оставят да си свършим работата.

Полковник Федман Касад тихо се засмя.

— Прокудените не искат да окупират Хиперион — заяви той. — Ако завземат планетата, те ще плячкосат, каквото си поискат, и после ще се заемат с онова, което правят най-добре. Ще опожарят градовете до камък, ще натрошат камъните на по-дребни парчета, а след това ще пекат парчетата, докато започнат да тлеят. Ще разтопят полюсите, ще възврат океаните и накрая ще използват останките, за да осолят онова, което е останало от континентите, така че там нищо да не може да порасне отново.

— Ами… — поде отец Хойт, след което се отказа. Докато клонингите раздигаха супата и чиниите от салатата и поднасяха основното ядене, нямаше никакви разговори.

— Казахте, че ни ескортира един военен кораб на Хемонията — обърна се консулът към Хет Мастийн, когато свършиха с ростбифа и варената небесна сения. Храмерът кимна и посочи нагоре с глава. Консулът се взря, но не успя да открие нищо на фона на въртящата се звездна полоса.

— Вземете — рече Федман Касад и се наклони над отец Хойт, за да подаде на консула сгъваем военен бинокъл.

Консулът кимна с благодарност, натисна бутона и заоглежда отрязъка небе, който беше посочил Хет Мастийн. Жироскопичните кристали в бинокъла леко жужаха, докато стабилизираха Оптиката и обхождаха пространството, включени на програмирано търсене. Неочаквано образът замръзна, разшири се и се стабилизира.

Консулът не можа да сдържи неволната си въздишка, когато корабът на Хегемонията изпълни визъора. Не се виждаха нито очакваната неясно очертана капсула на някой самотен боен разузнавач, нито сиянието на фотонен кораб. Електронно формираното изображение беше на матовочерен изтребител. Видът му бе впечатляващ, така както винаги са били единствено бойните кораби през вековете. Временният кораб на Хегемонията беше несъобразно аеродинамичен с четирите си комплекта ултразвукови оръдия, опънати назад в бойна готовност, с шестдесетметровата си управляема ракета, остра като кловисов връх, с антигравитационната предавка и хокинговите двигатели, разположени далече назад по протежение на изстрелващия вал като пера на стрела.

Консулът върна бинокъла на Касад, без да каже нито дума. Ако специалните части използваха цял изтребител, за да ескортират „Игдразил“, каква ли огнева мощ съсредоточаваха, за да посрещнат нашествието на прокудените?

— Колко време ни остава, докато се приземим? — попита Брон Ламиа.

Тя бе използвала своя инфотерм, за да получи достъп до инфосферата на дърволета, и очевидно беше объркана от онова, което бе открила. Или не бе открила.

— Четири часа до навлизане в орбита — измърмори Хет Мастийн. — Плюс още няколко минути със спускателния кораб. Нашият приятел консулът предложи да ни свали долу със собствения си кораб.

— В Кийтс ли? — попита Сол Уайнтрауб. Ученият се обаждаше за пръв път, откакто бе сервирана вечерята. Консулът кимна.