Дан Симънс - Петата купа

— О, той е майстор на преструвките! — ахна Клара, притискайки възторжено длани пред гърдите си като в молитва. — Каква чест е за нашия дом да приеме като гост Първия в света и най-изтъкнат детектив-консултант. С нетърпение очаквам да споделя с Мари и Елън…

— Не трябва да казваш на никого, скъпа — прекъсна я Хей, вдигайки предупредително показалеца си. — Господин Холмс е тук под чужда самоличност на изключително сериозна мисия, доколкото разбирам, в която животът му може да бъде застрашен, ако се разчуе за присъствието му в Америка. Това до голяма степен е причината Хари да ни помоли да запазим в тайна посещението на Холмс.

— О, да, естествено… разбирам… но след края на приключението — каза Клара Хей и притисна преплетените си пръсти към устните, сякаш за да ги запечата засега. Тя продължаваше да се усмихва широко. — Трябва да донеса януарския брой на „Харпърс Уикли“, в който е отпечатан „Картонената кутия“! О, и февруарския „Харпър“ с разказа „Жълтото лице“! Трябва да попитаме господин Холмс какво е мнението му за хрониките на приключенията му, написани от доктор Уотсън!

Хей улови ръцете на съпругата си.

— Клара, скъпа, не трябва да смущаваме нашия гост. Господин Холмс не е автор на тези… публикувани приключения… не бива да го забравяш. Възможно е да има елементи на преувеличаване или дори някои неудобни елементи в тези разкази, които да смущават господин Холмс.

— Разбира се, разбира се — каза Клара, без да спира да се усмихва. И Джеймс беше сигурен, докато се качваше бързо по стълбището, за да си вземе чадъра, за да може да излезе преди Холмс да се е събудил, че броевете на „Харпърс Уикли“ щяха да се появят на долния етаж и в обсега на вниманието на Холмс още преди денят да е изтекъл.

Когато Джеймс беше казал на Хей, че смята да мине през Библиотеката на Конгреса, за да поразгледа, Хей бе настоял да напише „кратка препоръка“. Джеймс не смяташе, че ще му е необходимо за една, както смяташе той, обществена библиотека, но пъхна малкото листче в джоба на сакото си и не се сети за него, докато не беше спрян от някакви нисши библиотекари на вратата на затрупаната с книги зала на Библиотеката в Капитолия.

Естествено, тъй като Хей си беше Хей, той беше адресирал „кратката препоръка“ до Библиотекаря на Конгреса, някой си Ейнсуърт Ранд Спофърд. Нисшите библиотекари, които работеха на бюрото до входа, скочиха от местата си, след като прочетоха бележката от Хей, запърхаха като уплашени гълъбчета около Джеймс и след това най-главният от тях лично повлече писателя нагоре по стълбището към кабинета на Библиотекаря на Конгреса.

Самият Спофърд беше слаб, възрастен мъж, с нездрав цвят на лицето, рошава прошарена брада и дълга изтощена коса, която висеше на кичури от оплешивяващата му на темето глава. Лицето му бе доминирано от носа, който според Джеймс спокойно би могъл да е изсечен от някой от гранитните блокове, въргалящи се около новостроящата се Библиотека.

Библиотекарят излезе иззад огромното си бюро, за да разтърси ръката на Джеймс, макар това да беше по-скоро подаването на някакво мъртво, бяло, безгръбначно нещо, отколкото разтърсване.

— Добре дошли, господин Джеймс. За Библиотеката на Конгреса вашето посещение е чест. С какво можем да ви помогнем днес?

Джеймс се смути за миг. Той си беше представял, че проучването му тук ще бъде анонимно, невидимо.

— Може би искате да разгледате нашата колекция от вашите чудесни романи и сборници? — настоя Ейнсуърт Ранд Спофърд. Той продължаваше да стои до Джеймс и като че ли не се чувстваше в свои води, ако не седеше зад огромното си бюро.

— О, господи, не, не — възрази Джеймс. — Нуждая се само от няколко минути, за да проведа едно… проучване… както великодушно би го нарекъл някой.

— Разбира се! — извика Спофърд, потривайки кокалестите си ръце, сякаш двамата току-що бяха сключили важна сделка. Библиотекарят докосна някакво сложно устройство на бюрото си и секунда по-късно в стената от книги се отвори невидима врата, през която мълчаливо влезе висока, слаба дама.

— Това е госпожица Милър, моята главна помощник-библиотекарка — каза Спофърд. — Нашият почетен гост днес, госпожице Милър, прочутият американски писател Хенри Джеймс.

Тъй като госпожица Милър беше спряла на три ярда от него, твърде далеч дори за полово егалитарното американско ръкостискане, прочутият американски писател Хенри Джеймс се поклони леко.

Госпожица Милър, видя Джеймс, беше абсолютна карикатура на библиотекар. Висока, слаба до степен да изглежда кокалеста, с прибрана в непривлекателен кок коса, облечена с грозен кафяв памучен сукман, под който беше облякла нещо, наподобяващо закопчана догоре мъжка риза, мънички бифокални очила, кацнали на върха на дългия ѝ нос, и табелка с името ѝ, закачена върху лека издатина, която би могла да бъде и лявата ѝ гърда, под наподобяващия зебло плат на роклята ѝ. Д. МИЛЪР.