Дан Симънс - Петата купа

— Повече няма да отнемам от времето ви, дами — каза Холмс, прибра папката и намести очилата на носа си. — Много ми помогнахте. Информацията ви за семейство Тод и останалите ви съседи ще помогне на Бруклинската квартална доброволческа асоциация да финансира чудесна игрална площадка тук.

— За децата има предостатъчно празни места, където да играят — каза госпожа Бейнс. — Онова, от което наистина се нуждаем, е един хубав, чист, порядъчен салун , като онези, които имахме на Флатбуш Авеню, преди Моста да събори всичко.

— О, млъквай, Тоти — каза госпожа Янгфелд. Поглеждайки Холмс в очите, тя каза: — Тя не говореше сериозно, господин Уилямс.

Холмс кимна, повдигна учтиво шапката си, отстъпи назад към тротоара, завъртя се леко настрани, сякаш се канеше да се отдалечи, но после отново се обърна към двете жени.

— Простете ми, ако въпросът ми ви се стори коравосърдечен… той е включен в преброяването, но рядко се налага да го задавам…

Двете дами зачакаха.

— Случайно ми се удаде възможност да видя господин Джеймс Тод, без да имам удоволствието да се запозная с него — каза тихо Холмс, показвайки видими признаци на смущение. — Господинът имаше сини очи, руса коса — не беше останало много от нея, но определено беше руса — и много светъл цвят на кожата…

Госпожа Бейнс се засмя сърдечно.

— И вас е заблудил — рече тя, разкривайки дупката в иначе безупречната поредица от бели зъби.

— Заблудил… — започна Холмс.

— Джеймс Тод се преструва — каза госпожа Янгфелд. Тя също звучеше смутено. — Казал на Ада, че се преструва още от дете.

— О, да — каза госпожа Бейнс, без да спира да се смее. — Джеймс Тод е много добър в преструвките.

— Преструвки? — рече Холмс. — Искате да кажете, че се преструва на…

— Бял — каза госпожа Янгфелд. — Джеймс Тод не изглежда черен, но съпругата му Ада ни е казвала дузина пъти, че дядо му и майка му са били роби-работници в Каролина. Голямо мешане на расите е ставало с онези роби и много от родените деца се опитват да минат за бели тук. Макар че малцина изглеждат толкова бели като Джеймс Тод.

— Но поне се е оженил за една от своите — каза госпожа Бейнс. Холмс повдигна шапката си за последен път.

— Благодаря ви отново, дами.

В нощния влак към Вашингтон Холмс осъзна, че е много уморен. Утрешният ден щеше да е отрупан с работа, защото трябваше до обяд да разреши загадката кой изпраща ежегодните картички с надпис „Тя беше убита“ и след смрачаване трябваше да проникне в имението на Хенри Адамс — деликатна задача в модния, пълен с полицаи район, където бяха избрали да живеят семействата Хей и Адамс.

Той вече знаеше една от тайните на първоначалните Пет купи — господин Кларънс Кинг, „най-желаният ерген на Америка“ според приятеля му Джон Хей и автор на редакционни статии в „Сенчъри Магазин“, беше женен за цветнокожа жена на име Ада Коупланд от септември 1888 година. Нямаше никакво съмнение — поне за съседите му — че двете момичета, оживялото бебе-момче, починалото бебе-момче на име Лирой и бебето, което тепърва щеше да се роди, са негови. Самият Холмс беше забелязал колко светла бе кожата на бебето и на едното от момичетата, особено в сравнение с абаносовата им майка.

Разкриването на тази тайна на „Петте купи“ беше добро начало, знаеше Холмс, но оставаше да открие тайните на Джон и Клара Хей, на Хенри Адамс и дори на покойната Клоувър Адамс.

Беше му пределно ясно, че всички живи мъже и жени си имат тайни. Повечето, като Кларънс Кинг — който умишлено подвеждаше най-близките си приятели с веселите си приказки за това, че го привличат единствено „мургавите дами от Южните морета“ — криеха тайни в тайните.

Малцина, като Хенри Джеймс и самия Холмс, криеха тайни в тайните в тайните.

Една от малките тайни на Холмс беше напомнила за себе си, преди да напусне Бруклин. Бяха минали твърде много часове от сутрешната му инжекция хероин и преди да се качи на ферибота до депото Гранд Сентръл, Холмс си намери една празна колиба в Бруклин, където си приготви хероиновия разтвор и си го инжектира на спокойствие. През целия следобед бе изпитвал болка, физическа и психическа, и облекчението, което го заля след инжекцията, беше като изпратено от бога.

Сега Холмс затвори очи и направо задряма, докато влакът летеше в нощта.

— Скъпи ми Хари! — извика Джон Хей. — Не можеш просто така да ме изоставиш точно сега!

— Със сигурност не те изоставям — отвърна Хенри Джеймс. — Просто слагам учтиви граници на натрапването ми, въпреки щедрото и очевидно безгранично гостоприемство, което ми оказвате двамата с Клара. Нали си спомняш, че ми помогна да си намеря стая под наем наблизо през 1883, когато за последно идвах тук на посещение при Адамсови.