Дан Симънс - Петата купа

— Малкото, бебето, е момче. И преди са имали момче, беше им първото, но то умря — каза госпожа Янгфелд, възрастна жена с посивяла коса. Нейна беше къщата от другата страна на улицата. — Кръстиха първото момче, онова, което умря, Лирой.

Лирой, помисли си Холмс. Краля 25 25 От le roi (фр.). — Б.пр. .

Той се беше отървал от гъстото лицево окосмяване, перуката и щръкналите предни зъби и си бе разделил косата на път, използвайки щедро крем за коса. Сега носеше дебели очила без рамки. В левия джоб на сакото му се виждаха седем молива. От куфарчето си беше извадил голяма папка, която изглеждаше пълна с официални формуляри.

Беше станало късно и в няколко къщи на Хъдсън Стрийт не отговориха на почукването му — бял мъж на прага в очевидно цветнокож квартал — но госпожа Янгфелд и нейната гостенка и добра приятелка госпожа Бейнс, която живееше малко по-надолу по улицата, надникнаха през прозореца и решиха, че превзето изглеждащият Холмс не представлява заплаха.

Не проявиха особен интерес, когато Холмс им обясни, че името му е господин Уилямс и че провежда „местно преброяване“, за да може Бруклинската квартална доброволческа асоциация да увеличи местните паркове и площадки, но щом извади по два долара, които щеше да плати на всяка в замяна на отговорите им на няколко въпроса за съседите, те веднага започнаха да се отнасят по-сърдечно с него.

— И фамилното им име е Тод? — попита Холмс, свивайки устни, докато ровеше из множеството формуляри в папката.

— Точно така — каза госпожа Янгфелд. — Джеймс и Ада Тод. Искате ли да знаете и имената на децата?

— Мисля, че няма да е необходимо — отвърна Холмс. — Но вие казахте, че в семейството има две момичета и едно момченце.

— Чакат още едно дете — обади се госпожа Бейнс. — Ада ми каза, че старата им къща вече им е прекалено малка.

— Случайно да знаете на каква възраст са? Приблизително ще свърши работа. — Холмс говореше с леко съскане през непрекъснато свитите си устни. Той беше правителствен бюрократ, на когото му харесваше да е правителствен бюрократ. (Веднъж, в раздразнението си, бе обвинил брат си Майкрофт в това, а той веднага му беше отговорил, провлачвайки бавно думите: „Но, братко, аз не работя за британското правителство. Нерядко аз съм британското правителство“.)

— Господин Тод е около петдесет и една-петдесет и две годишен. Ада ще навърши трийсет и две на идния девети април — каза госпожа Янгфелд.

Холмс не коментира разликата във възрастта. Беше я забелязал със собствените си очи в намаляващата вечерна светлина.

— А имате ли представа кога са се оженили? — попита той със свити устни, подсвирквайки си леко. Поредната графа за попълване. Поредната кутийка за отбелязване.

— Какво ги интересува Доброволческите нещо си на Бруклин кога законна съпружеска двойка се е оженила? — сопна му се госпожа Бейнс. Ръцете ѝ се бяха свили в юмруци, опрени на кокалестите ѝ хълбоци.

— На двайсет и втори септември, хиляда осемстотин осемдесет и осма — каза госпожа Янгфелд.

Госпожа Бейнс се обърна с ококорени очи и се вторачи в приятелката си.

— Ила, откъде… знаеш? Точната дата, когато се е омъжила Ада? Аз не си спомням дори своята годишнина.

— Помня числа и дати — каза госпожа Янгфелд. — Тоти, твоята годишнина е на четиринайсети декември… не че има някакво значение, защото Хенри избяга преди четири години.

Госпожа Бейнс извърна поглед и тропна с крак.

— Ада ми каза, че двамата с Джеймс са се оженили в Ню Йорк, в дома на леля ѝ на Западна двайсет и четвърта улица — продължи да разказва госпожа Янгфелд на Холмс, който бързо си записваше. — Каза, че за церемонията повикали цветнокож методистки пастор от някаква църква на Осемдесет и пета улица. Докарали органистка да им свири и имали торта с бяла глазура.

Госпожа Бейнс изгледа смразяващо приятелката си, но не каза нищо.

— Почти приключих тук — каза Холмс. — Работата на господин Джеймс Тод… той в газовата компания ли работи?

— Не, тук сте се объркали! — засмя се госпожа Бейнс. — Мъжът на Ада, Джеймс, е камериер в спалните вагони, дошъл е от Балтимор. Главен прислужник. Работи за Нюйоркските железници, но… горката Ада… те непрекъснато го пращат из цялата страна: Пенсилвания, Мичиган, Охайо, Илинойс, Масачузетс… дори до някои места в Канада.

— Онтарио и Квебек — каза госпожа Янгфелд.

— Където и да го изпращат, той отсъства ужасно дълго — рече госпожа Бейнс, очевидно вбесена, че приятелката ѝ и съседка знае толкова много. — Ада си стои сама вкъщи, отново чака дете, сама по цял ден се грижи за двете момичета и бебето. Тоя мъж може и да изкарва добри пари като главен камериер, но твърде често не си е вкъщи.