Дан Симънс - Петата купа

Шерлок Холмс подозираше, че Майкрофт просто искаше да се изфука.

Но в Англия поне Шерлок винаги носеше жълтия „Брадшоу“ в джоба си или в чантата. Тук, в Америка, той не беше открил нищо, което да може да се сравни с великолепния „Пътеводител на Брадшоу“… само ненадеждни разписания на тази или онази компания. Можеше само да се надява, че влакът наистина отиваше в Ню Йорк.

Докато се носеха на север, Холмс си мислеше за Хенри Адамс, за покойната Клоувър Адамс, за Кларънс Кинг, Джон Хей и Клара Хей. Всички те криеха тайни, които имаха връзка с разследването на Холмс, дори самата Клоувър Адамс. Мъртвите, знаеше Холмс, криеха ревниво тайните си в гроба, но не толкова ревниво, колкото живите.

Той знаеше, че Хенри Джеймс е познавал Клоувър Адамс от дълги години, още преди тя да се омъжи за Хенри Адамс. А през живота и кариерата си Холмс бе срещал малцина, които да пазят тайните си толкова добре, колкото Хенри Джеймс. Но той вече знаеше тайната на тайните, за която Джеймс бе готов да умре, за да запази.

Двамата не го бяха обсъждали, разбира се, но и Шерлок Холмс, детективът, и Хенри Джеймс, писателят, се бяха обрекли на безбрачие. Холмс се бе отказал от всякакви планове за романтичен или сексуален живот, за да може да посвети изцяло времето и жизнената си енергия на кариерата си. Холмс знаеше, че ако притисне Джеймс, писателят ще каже същото; той вече бе писал, че сега, като „стар ерген“, повече няма да мисли за брак, защото е женен за изкуството си.

Но Холмс знаеше, че тук има и още нещо. На кораба от Франция имаше много привлекателни мъже и жени — по палубата често се разхождаха мъже и жени, хванати за ръце, както и мъже с мъже, жени с жени.

Детективът не знаеше дали Джеймс играе вист, покер или бридж, или някаква друга игра на карти, в която прикриването на емоциите да играе важно значение, но беше наясно, че безстрастното лице на Джеймс щеше да му е от огромна полза. Той рядко показваше някаква реакция, дори на изненадващи заявления или разкрития. Но веднъж, без дори да усети, че Холмс го наблюдава, Хенри Джеймс се бе загледал за не повече от секунда в двама шумни, смеещи се, безгрижни млади американци, които вървяха хванати за ръце по палубата със свободата, типична за американските мъже, и тогава Холмс успя да улови сложната смесица от чувства в погледа му: завист, копнеж, силно желание и — отново — онзи странен глад. Тренираното око на Холмс не улови в него сексуален подтекст, но със сигурност беше емоционална реакция.

Този факт въобще не го интересуваше; от значение бе само, че това е най-голямата тайна на Джеймс — както и някакъв прикрит срам заради здравето му и болките в гърба, и заради отношенията с по-големия му брат Уилям; а онова, което я омаловажаваше още повече, беше, че няма никаква пряка връзка нито със сериозните дела, които бяха довели детектива в Америка, нито със странния случай на смъртта на Клоувър Адамс.

След твърде многото спирки в предградията, влакът от Вашингтон най-накрая спря в депото Гранд Сентръл, на пресечката на Четирийсет и втора улица и Парк Авеню. Тази триетажна викторианска сграда не беше новата шестетажна гара Гранд Сентръл, която Холмс и Джеймс щяха да видят в началото на века, а още по-малко Гранд Сентръл Термина, който щеше да се издига на същото място след 1913 година.

Депото Гранд Сентръл, което виждаше Холмс, представляваше огромна сграда с формата на сватбена торта, с тъмни портали за релсите, по които няколко теглени от коне влакове се отправяха към центъра на Манхатън, и огромни табели с надписи за линиите НЮ ЙОРК И ХАРЛЕМ, НЮ ЙОРК И НЮ ХЕЙВЪН и НЮ ЙОРК И ХЪДСЪН РИВЪР.

Човекът на Холмс, който очевидно познаваше добре лабиринта от връзки, слезе бързо от вагона, изкачи се по стълбището, прекоси оживеното открито пространство и се затича да хване конния трамвай, който продължаваше по Парк Авеню. На Холмс не му оставаше нищо друго, освен да се затича още по-бързо — сериозен спринт с развяващи се бакенбарди и ръка, притиснала шапката към главата му — и да успее да скочи в тролея в последната секунда.

Ако жертвата му се обърнеше назад, веднага щеше да го забележи. Но Холмс можеше да види, че човекът, когото следеше, вече бе заел една от седалките в предната част на трамвая и не обръщаше внимание на нищо, забил поглед в разгънатия вестник.

Холмс знаеше, че мъжът е член на няколко доста елитни (за американците) клубове, сред които два, в които си имаше постоянна стая — „Юниън Клъб“ на пресечката на Шейсет и девета улица и Парк Авеню и „Сенчъри Клъб“ на Четирийсет и втора Източна Петнайсета улица. Освен това мъжът държеше стая в хотел „Брънсуик“ на Медисън Скуеър, на ъгъла на Пето Авеню и Двайсет и пета улица.