Дан Симънс - Петата купа

Катедралите и старите внушителни сгради не пораждаха никакви емоции у Холмс — с няколко изключения, като Лондонския мост или Биг Бен, като последният по-често се чуваше, отколкото виждаше в гъстата мъгла. Те бяха отличителните белези на града, в който той работеше и който обичаше по някакъв свой строго контролиран начин.

Но сега, поглеждайки нагоре, Холмс трябваше да признае, че каменните кули на Бруклинския мост — тъкмо преминаваха под първата двойка, която се издигаше над реката — бяха наистина впечатляващи. Десетилетия наред най-високата структура в Ню Йорк беше заострената кула на църквата „Тринити“ с нейните 284 фута. Само три години по-рано Ню Йорк Уърлд Билдинг, която се намираше на ъгъла на Парк Роу и Франклин Стрийт, стана най-високата сграда в града с 309 фута. И макар каменната арка на кулата, през която в момента преминаваше трамваят, да беше само 117 фута, а кулите да се издигаха само на 159 фута над пътните платна и железопътната линия, на 276 и половина фута над самата река, самата им каменно-готическа мощ впечатляваше до известна степен невпечатлителния Холмс.

Той знаеше, че запомнянето на тези точни числа е просто загуба на ценно пространство в менталния му таван — височините на арките, кулите и пътищата на този мост почти сигурно нямаше да му помогнат в разгадаването на някой случай — но детективът беше попаднал на тази информация по време на една от многото безсънни нощи, прекарани в четене на един от двайсет и петте тома на новото, девето издание на „Енциклопедия Британика“ от 1889 година. Уотсън беше определил покупката му като глупаво пилеене на пари, тъй като Холмс вече притежаваше шестото и осмото издание, но детективът ценеше високо своето девето издание. За нещастие — и въпреки факта, че брат му Майкрофт бе онзи с невероятните математически способности — щом Шерлок Холмс се сблъска с фактите във формата на числа, той откри, че е невъзможно да ги забрави.

„Този на вид свръхестествен мост, поддържан от кабели, спускащи се от две каменни кули, които се издигат на 276 фута над реката. Америка — помисли си той, не за пръв път, — е нация с мащабни мечти и твърде често със способността да ги осъществява.“

Междувременно вагонът започна да се спуска по наклона след втората кула и забави ход, наближавайки Бруклинския терминал, чиято желязна структура беше още по-сложна и от нюйоркската, и гениалната „Стиска на Пейн“, захващаща го за кабела, внимателно се отпусна. Холмс знаеше за уреда на полковник У. Х. Пейн само защото в средата на осемдесетте един от администраторите му беше наел детектива да разследва възможно нарушаване на условията по патента на стиската, тогава използвана единствено в Сан Франциско от компания, която смяташе да пусне кабелни трамваи в Париж.

Холмс последва човека си по улицата и през кратка поредица от пътувания с конни трамваи; накрая мъжът слезе и закрачи пеша по неравното калдъръмено продължение на Флатбуш Авеню, следван на половин пресечка от детектива. Мишената му нито веднъж не погледна назад през рамо, нито се спря пред някоя витрина, за да провери в отражението си дали не е преследван.

Холмс знаеше, че някога Бруклин — с изключение на ирландските и негърските райони на север покрай реката — е бил богат, самодостатъчен град с широки, сенчести улици и много внушителни къщи. Кварталът, в който се намираха в момента, недалеч от мястото, където бяха съборили много стари сгради, за да построят пътища към Моста, далеч не изглеждаше внушителен. Прилична триетажна къща, с корнизи и ограда, боядисани в модерните розово, морскосиньо, ментовозелено или с багрите на залеза, можеше да е обградена от западнали стари сгради, чиито обитатели са се отказали да ги поправят или поддържат.

Човекът на Холмс изкачи четирите стъпала към една от по-хубавите къщи, отключи входната врата, извика нещо, което детективът не успя да чуе добре заради голямото разстояние между двамата, и веднага две малки момичета и жена с бебе в ръцете се хвърлиха да го прегръщат.

Момичетата, бебето и жената бяха чернокожи — като жената имаше особено тъмен цвят на кожата. Двете момичета, облечени с чисти бели рокли, бяха по-светлокожи, но имаха ситно накъдрени коси, които бяха грижливо сресани, заплетени и вързани с чисти панделки. Нямаше никакво съмнение, че това бе едно любящо посрещане. Този факт леко изненада Холмс. Мъжът, когото бе следил цял ден, беше бял.

— Да, имат три деца. Двете по-големи са момичета — каза госпожа Бейнс, жената с липсващия преден зъб.