Дан Симънс - Петата купа

Но на облегалката на един от столовете беше преметнато сакото, което Холмс бе носил сутринта предишния ден, когато беше разговарял с Хей, Кинг и Джеймс в кабинета на Хей.

След като погледна гузно през рамо и видя, че няма никого, но с ясната мисъл, че разполага само с няколко секунди, в които да тършува, Джеймс влезе бързо в стаята и опипа предния джоб на сакото. В началото на разговора им Холмс бе извадил четири фотографии, а им беше показал само три от тях — на полковник Себастиан Моран, размазаният образ на младия Лукан Адлер и една стара фотография на жената, за която каза, че се е наричала Ирен Адлер, преди да се представи за приятелката на Клоувър Адамс, Ребека Лорн.

Така и не им бе показал четвъртата фотография.

Джеймс не очакваше да намери нещо, затова се изненада, когато измъкна от джоба четирите снимки и една телеграма. Три от тях бяха същите, които детективът им бе показал в понеделник сутринта, но на четвъртата — доста официална, човекът бе облечен в черен смокинг със старомодна висока якичка, и очевидно изрязана от по-голяма фотография — се виждаше около четирийсет– или петдесетгодишен мъж, гладко избръснат, със странно хлътнали бузи и пронизващ поглед изпод внушителните вежди. Няколко кичура прошарена черна коса висяха над странните му вълчи уши.

В облеклото на мъжа и леко прегърбената му стойка имаше нещо професорско, но и доста хищническо в начина, по който изпитото лице се бе издало напред, а черните рамене се издигаха зад него. Колкото и строга да беше позата му, на Джеймс му се стори, че зърва езика на мъжа, уловен, докато облизва едва видимите малки, но смущаващо остри зъби.

Телеграмата беше адресирана до Шерлок Холмс, до поискване, и бе изпратена до най-близкия вашингтонски клон на Уестърн Юнион ; на нея бе отпечатана датата на предишния ден, и гласеше:

ПОТВЪРДЕНО, МРЕЖАТА НА МОРИАРТИ РАЗПРОСТРАНЕНА ВЪВ ФРАНЦИЯ ГЕРМАНИЯ ИТАЛИЯ И ГЪРЦИЯ ТЧК МРЕЖА ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ПОДДРЪЖКА НА ПРЕСТЪПНИЦИ И АНАРХИСТИ ВЪВ ВАШИНГТОН НЮ ЙОРК БАЛТИМОР И ЧИКАГО ТЧК ДЕЙСТВАЙ ВНИМАТЕЛНО ТЧК

МАЙКРОФТ

Джеймс прибра фотографиите и телеграмата обратно в джоба на сакото и бързо излезе в коридора, точно когато една от прислужничките се появи зад ъгъла, понесла чисти чаршафи.

Тя отстъпи встрани, за да позволи на Джеймс да продължи към стаята си, и писателят не забеляза в почтително наведения ѝ поглед признаците, че е разбрала за прегрешението му.

Джеймс прекоси малкия парк и тръгна на изток по Пенсилвания Авеню, като от време на време хвърляше по някой незаинтересован поглед през желязната ограда, заобикаляща обширната затревена площ край северната част на Белия дом. На ъгъла сви на юг по Петнайсета улица С. З. и продължи през още няколко пресечки напред, преди да завие на югоизток, към южното разширение на Пенсилвания Авеню С. З.

След като измина с бърза крачка една миля по Пенсилвания Авеню, на Джеймс му се наложи да изчака за момент, докато успее да прекоси улицата между каретите и колите, теглени от тежкотоварни коне, преди да продължи по Конститюшън Авеню и да измине още половин миля на изток. Беше решил да хвърли поглед на новата сграда на Томас Джеферсън, само за да може по-късно да каже на Хей, че я е видял.

След още две пресечки на юг, по Втора улица, той се озова пред новостроящата се сграда — три етажа от впечатляващия нов дом на Библиотеката вече бяха изградени, но обвивката ѝ все още бе куха и фасадите бяха окичени с кранове, въжета, скрипци и такъми, каквито се виждаха по корабите, и решетки от желязо и дърво, крепящи празния терен между високите колони на третия етаж. Цялата площ около издигащата се сграда беше осеяна с номерирани гранитни блокове, палети с дъски, защитени от капризите на времето с насмолен брезент, натоварени коли, работници и дори още кранове, скрипци и кабели.

Джеймс можеше да продължи да върви на юг и след това да свие към Капитолия по Индипендънс Авеню, но той предпочете да се върне обратно към Ийст Капитол Стрийт и да премине през празното разкаляно пространство, което може би някога е било неподдържана градина — като внимаваше да не стъпи встрани от тясната калдъръмена пътечка — преди да се изкачи по стълбището към източния вход на Капитолия.

Същата сутрин, когато Джеймс и Хей бяха чути от Клара, писателят очакваше или скандал, или приятелят му да излъже, но не се случи нито едно от двете. Хей призна всичко на съпругата си. Вместо да се ядоса, че е била подведена, Клара Хей бе във възторг, че техният гост „Ян Сигерсон“ всъщност се е оказал предрешеният детектив Шерлок Холмс. Джеймс предположи, че Хей ѝ бе разкрил всичко, защото не беше сигурен кога точно Холмс ще се появи пред Клара и прислугата без дегизировката си като Сигерсон.