Дан Симънс - Петата купа

Кадърът се промени. Стаята се изпълни с миризмата на горивото за лампата на прожекционния апарат.

— Това е Танг Ла — каза Сигерсон. — Последният истински път преди Забраненото кралство Тибет. Танг Ла, което означава „Чист проход“, беше малко по-труден за преодоляване, тъй като е застрашен от лавини дори през есента, когато малката ми група се опита да го премине, а на най-високата му точка, която е над петнайсет хиляди фута, се вихреха сурови снежни бури. Можете да видите, че и ние, и понитата буквално сме покрити с лед.

Тези фотографии не са правени от „Сигерсон“, помисли си Джеймс. Някак си е успял да се сдобие с тях и ги представя за свои, но на всичките европейците и тибетците се виждат отдалеч. Така нареченият Сигерсон изобщо не може да се различи.

Следващата фотография беше на Сигерсон в близък план, облечен в дебели дрехи, със заскрежени мустаци и вежди, възседнал едно от понитата. Зад него, извън фокус, но ясно различима, се виждаше пътеката надолу, водеща към оградена от безброй гигантски върхове долина.

— Тибетското пони е издръжливо дребно същество — каза Сигерсон, — като върху „дребно“ трябва да се наблегне също толкова силно, колкото и върху „издръжливо“. Както виждате, ботушите ми непрекъснато се влачат по земята. Ако понито се опита да ме отведе някъде, където не искам да ходя, просто стъпвам на земята и го пускам да се измъкне измежду краката ми. Друг път, когато не искам да го пускам да ходи, където пожелае, сграбчвам това дървено тибетско седло, което изглежда ужасно неудобно, и повдигам копитата му от земята, докато не се споразумеем за посоката.

Следващата фотографска плака показа палмови дървета, тропически растения в големи саксии и Сигерсон, който стои на някаква тераса заедно с доста по-млад русокос мъж. В дъното се виждаха жени, облечени със сарита.

— Свен Хедин! — извика господин Хелмер Халворсен Волебек.

— Да, съжалявам — каза Сигерсон. — Тази плака не е от поредицата. Помолих един познат да ни снима в Бомбай, където спрях, за да се видя със Свен Андерс Хедин.

— Бихте ли ни разяснили кой е господин Свен Андерс Хедин? — попита Кларънс Кинг, надигайки се от мястото си, за да си налее още бренди от гарафата на масичката.

— О, господин Хедин е един от най-обещаващите млади изследователи и алпинисти на Норвегия — отговори господин Волебек. — Той е само на двайсет и една, а вече показва зачатъци на бъдещи велики постижения.

— В Бомбай Свен ми каза, че е решил да стане изследовател на петнайсетгодишна възраст — рече Сигерсон, отдръпвайки се от излъчващия горещина комин на прожекционния апарат. — Бил е свидетел на триумфалното завръщане на нашия велик арктически изследовател Адолф Ерик Норденскьолд и там на място избрал бъдещата си професия.

— Изненадан съм, че младият Хедин не е пресякъл проходите към Непал заедно с вас, господин Сигерсон — каза Кларънс Кинг.

Сигерсон кимна.

— Когато го посетих в Бомбай, Хедин беше сериозно болен от малария, която отказваше да си отиде — рече тихо той. — Но онази есен трябваше да потегли на първото си голямо приключение — няколкогодишно проучване на Централна Азия.

Стъклената плака застърга в механизма и образът на екрана се промени. Повечето от мъжете в стаята ахнаха.

— Потала… храмът-резиденция на Далай Лама в Лхаса, сърцето на Тибет — каза Сигерсон.

Хенри Джеймс, който също бе ахнал, се опита да възприеме невъзможните мащаби на двореца. Онези оранжеви петна в подножието на златното стълбище наистина ли са човешки същества?

Сякаш прочел мислите му, Сигерсон каза:

— Да, мащабите на Потала трудно могат да се проумеят… особено когато останалата част от Лхаса е толкова жалка: порутени колиби от кал и дърво, безкрайни тесни пътеки, пълни с кучешки трупове, и неописуема мръсотия. Но над всичко онова се издига… това . За да придобиете някаква представа за мащабите му, ще ви кажа, че сградата на британския парламент ще се събере в долната една трета от Потала, а над нея Биг Бен ще достига едва до върха на стълбището му. Всичките храмове и резиденции на ламите ще са по-високи от тях.

— Не знам как сте го направили, господин Сигерсон — заяви с равен тон Кларънс Кинг. — Просто не мога да разбера как сте го направили.

— Кое, господин Кинг?

— Да стигнете до Тибет… целият този път до Лхаса. Толкова европейци са се опитвали. Никой не е успял. Сигурно сте се предрешили на тибетски пилигрим, както са правили много от нашите изследователи… чак до обръсването на главата и носенето на оранжевите роби. Тибетските власти винаги са ги разкривали. А вие сте твърде висок, за да минете за тибетец.