Дан Симънс - Петата купа

Шерлок Холмс продължи да мълчи.

Джеймс осъзна, че сърцето му бие ужасно силно, сякаш искаше да се изтръгне от гърдите му. Само след секунди щеше да се разбере, че мъжът, който бе въвел в семейния кръг на скъпите си приятели, е просто измамник, и щеше да е очевидно, че Джеймс е знаел за това .

Или пък не? Джеймс погледна към случващото се така, сякаш то бе сцена от някой от романите или разказите му. Как би реагирал „неговият герой“ при наближаващото разкриване — измама, която бе далеч по-вредна от далечната Голяма диамантена измама? Джеймс би могъл да изиграе ужаса, изненадата и гнева, които всички останали — особено Джон и Клара — щяха да изпитат.

Но тогава Холмс би могъл с лекота да разкрие всичко — поддръжката на Джеймс от самото начало — и Джеймс щеше да се наложи да избира между това да нарече разобличения „Сигерсон“ лъжец… пистолети на зазоряване при двайсет крачки!… или просто да се извини прочувствено с малкото останало му достойнство, да обяви, че напуска Вашингтон още същата вечер, и да напусне масата, след като се поклони извинително на всички.

Джеймс усети, че му се повдига от притеснение. Беше сигурен, че Холмс ще обясни измамата с разследването на „загадката“ на самоубийството на Клоувър Адамс, и знаеше, че това ще разтърси допълнително семейство Хей. (Без да става дума колко ужасѐн и предаден щеше да се почувства Хенри Адамс следващата седмица, когато след прибирането си у дома научеше тази ужасна история от своите съседи и близки приятели. Хенри Джеймс не беше забравил колко мъчителна бе смъртта на Клоувър за Адамс и че през седемте години след случилото се приятелят му историк ни веднъж не беше споменал нито за онзи ден, нито за подробностите около смъртта ѝ.)

Джеймс се чувстваше все по-замаян, смесицата от притеснение и вино караше масата и умълчаните, застинали в очакване хора около нея да се издигат и спускат пред очите му. Той изпъна ръце върху бялата ленена покривка и притисна силно дланите си върху масата, за да спре световъртежа.

И тогава Холмс/Сигерсон заговори.

На Джеймс му звучеше като норвежки. И макар Холмс да започна бавно, тънката струйка от звучащи-като-норвежки думи скоро премина в поток. Когато Холмс направи пауза, господин Волебек зададе някакъв въпрос на още по-бърз норвежки и „Сигерсон“ отговори със същата бързина — няколко дълги изречения на езика, който Хенри Джеймс отказваше да приеме, че Шерлок Холмс е научил набързо.

Джеймс погледна към двете норвежки, но лицата на майката и дъщерята показваха само интерес и никакво учудване или изумление.

Емисар Волебек, изглежда, бе задал нов въпрос. Норвежкият изследовател — Шерлок Холмс — се засмя и отговори бързо на мелодичния роден език на Ян Сигерсон.

Като писател, Хенри Джеймс често — всъщност твърде често — се чувстваше някак откъснат от събитията и разговорите, развиващи се около него. Дори когато се опитваше да се държи като човек, за когото нищо не е изгубено, светът често му се беше струвал като шаблон, върху който да развихри въображението си, отколкото като нещо, на което да се наслаждава. Но в тази мартенска съботна вечер Джеймс се чувстваше така, сякаш бе напуснал тялото си, и се носеше над масата като призрак, който наблюдава все още живите, разговарящи на някакъв неразгадаем език. Или може би като зрител, който гледа някаква пиеса — така, както се беше чувствал, докато наблюдаваше пътуващите театрални групи в Англия да репетират и да играят пред публика сцени от първия му опит в драматургията, „Американецът“. Безпристрастен, критически настроен, неубеден, но странно очарован.

С тази разлика, че сега беше уверен и ужасѐн.

Емисар Хелмер Халворсен Волебек се обърна към семейство Хей, Кинг и Джеймс и каза:

— Отново поднасям извинения за неучтивия разговор на родния ни език и ви благодаря за търпението и любезността. Но разговорът с господин Сигерсон ме убеди в нещо, за което само предполагах, преди да го чуя да говори… нещата не са точно такива, каквито ни бяха представени.

Джеймс почувства, че се задушава. Значи опитът на Холмс да говори норвежки се беше провалил. Как изобщо бе могъл да очаква противното? Един англичанин не може да заблуди норвежец, че е скандинавец. Джеймс просто се беше оставил да бъде заблуден.

— … Бяхме чели и чували, че господин Сигерсон е норвежки изследовател — продължи Хелмер Халворсен Волебек с извинителен тон. — Но след като поговорихме с него за няколко минути, семейството ми и аз осъзнахме, че в настоящия момент господин Сигерсон е най-изтъкнатият изследовател на нашата нация. Лондонски и американски вестници писаха за… хм… проникването на господин Сигерсон в някои планински вериги в Индия, но нямахме представа колко уникални и впечатляващи са проучванията му в Тибет през последните две години. Освен това господин Сигерсон е от Лойтен, родния ми град в област Хедмарк — там живеят само около стотина души — и е израснал заедно с братовчед ми Кнут, който все още живее там.