Дан Симънс - Петата купа

Поднасянето на първите блюда премина в непринудена беседа. Джон и Клара Хей умело въвличаха всички присъстващи в леки разговори. Единственото, което бегло засягаше политиката, бе възторгът на Волебекови от грандиозността на тържественото встъпване в длъжност на Гроувър Кливланд няколко седмици по-рано и нетърпението им да видят Световното Колумбово изложение в Чикаго през месец май, преди да се върнат за лятото в Норвегия. Интересът на госпожица Волебек очевидно беше насочен единствено към множеството балове, организирани същата вечер и през уикенда на четвърти март по случай встъпването в длъжност на президента.

— Ода е на възраст, когато всеки бал е възможност да срещне добра партия за женитба — каза госпожа Линеа Волебек с мекия си скандинавски акцент.

— Майко! — извика Ода и силно се изчерви.

— Е, нима не е така? — засмя се баща ѝ. Емисар Волебек попи устните си със салфетка. — Малкото ми момиче скоро ще си намери съпруг.

Ода се изчерви още по-силно, а Клара Хей се усмихна и каза:

— Ами, на тази маса се намират двама от най-желаните ергени на Америка, Ваше превъзходителство.

Когато господин Волебек повдигна вежда в учтив интерес, Клара продължи:

— Господин Джеймс и господин Кинг отдавна се считат за добър улов за младата дама, която най-накрая успее да спечели единия или другия.

— Така ли е, господин Джеймс? Господин Кинг? — попита господин Волебек с тон, който наистина прозвуча заинтригувано. — И двамата ли сте добра партия?

Хенри Джеймс ненавиждаше това. Винаги бе мразел да го закачат по този въпрос на маса. От години се дразнеше на подобни подмятания, но поне вече знаеше наизуст отговора си.

Той се усмихна, наклони леко глава, сякаш приемаше рицарско звание от кралицата, и каза:

— Уви! Скоро ще навърша петдесет и на тази възраст ергенът може вече да не се нарича „желан ерген“, а по-скоро „стар ерген“. Вече е сигурно, че единственият брак, на който ще посветя остатъка от живота си, е връзката с изкуството ми. — Когато зърна объркването в красивите очи на госпожа Волебек, той додаде: — С моите творби, имам предвид, тъй като съм обикновен писач, в момента драматург.

— Мисля, че ти споменах, скъпа — каза господин Волебек, — че господин Джеймс е един от най-великите живи писатели на Америка.

Джеймс леко наведе глава в отговор на комплимента, но се усмихна и каза:

— Съдейки по продажбите на книгите ми през последните години, моят издател — и уви, дори моите читатели — може да не се съгласят с вас, сър. Но ви благодаря за великодушните думи.

— А вие, господин Кинг? — закачи го госпожа Линеа Волебек, навеждайки се напред, за да види по-добре геолога-изследовател. Съпругата на емисаря беше все още достатъчно млада, за да изглежда привлекателно, когато кокетничеше. — И вие ли сте женен за работата си?

Кларънс Кинг повдигна чашата си към дамата.

— Ни най-малко, мадам. Моят проблем е, че не спират да ме запознават с най-прекрасните млади дами в Ню Йорк, Бостън и Вашингтон — включително, разбира се, и вашата наистина красива дъщеря Ода…

Кинг вдигна чашата си по-високо и после отпи от нея, докато горката госпожица Волебек отново започна да се изчервява.

— Но, както толкова добре се изрази нашият приятел Хари, уви! — продължи Кинг. — Всички красавици от Америка, Англия… и Норвегия… са толкова прелестно бледи , докато някаква странна наклонност в характера ми е превърнала мургавите дами от Южните морета във въплъщение и връх в женската красота за мен.

Джон Хей започна да се смее и повечето хора около масата се присъединиха към него.

— Били ли сте някога в Южните морета, господин Кинг? — попита госпожа Волебек.

— Уви, не — отвърна Кинг с немирна усмивка. Очевидно му правеше удоволствие да се закача с Джеймс, използвайки употребената от приятеля му дума. — Но Хенри Адамс и Джон Лафарж прекараха няколко години в пътуване от остров на остров в Пасифика, изпращайки ми дълги писма, в които описваха красотата на мургавите дами там. — Той допи виното си. — Проклети да са!

Джон Хей кимна на прислужника и чашите на всички веднага бяха напълнени.

— Кларънс е бил в Куба и Карибите — каза той.

— И в Мексико, и в Централна Америка, и на всички места южно оттам, но… уви… — Той наведе глава в подигравателно поражение.

— Дано господин Кинг намери мургавата си красавица — каза малката Ода, вдигайки за тост пълната си чаша, и след като утихна сърдечният смях, всички пиха за здравето на Кинг.