Дан Симънс - Петата купа

След като побъбриха приятелски — Хей се опита да отгатне дали Кинг заминава за някоя диамантена мина в Андите, или за някоя златна в Скалистите планини в Аляска (на което Кларънс Кинг отговори само: „Нито една от двете! Сребърна мина в Мексико“!) — Кинг зададе няколко въпроса на Холмс за Хималайските върхове. Холмс като че ли успя да му даде отговор, макар и доста неясен, но след това двамата мъже започнаха да обсъждат задълбочено изследователската работа. Джеймс очакваше неизбежното разкритие, че Шерлок Холмс не може да направи разлика между Хималайски връх и Херефордширски хълм.

— Чел съм книгата ви — каза „Ян Сигерсон“ почти срамежливо на Кларънс Кинг. — „Планинарство в Сиера Невада“. Хареса ми изключително много.

— Тази стара „тухла“ — засмя се Кинг. — Остаряла е поне с двайсет години. А и половината от главите разказват за моя Ранен плеистоценски период през лятото и есента на шейсет и четвърта. Но кажете ми, господин Сигерсон… как ви се стори онази част, в която описвам покоряването на връх Уитни?

Шерлок Холмс само се усмихна.

— Хайде, Кларънс… — каза Джон Хей.

— В две глави описах изкачването на връх Тиндал — прогърмя Кинг. — Половината книга описва обиколката на останалите върхове в Йосемити. Но само в две подчинени изречения описах триумфа ми на могъщия връх Уитни.

— Не всички върхове се покоряват от първи опит — каза тихо Холмс.

Кинг се засмя и кимна. После се обърна към Хенри Джеймс:

— Ето какви са двете ми подчинени изречения, Хари: След като безуспешно се опитах да изкатеря връх Уитни и се наложи да се върна в долината…

Кинг единствен в стаята се смееше, но това като че ли не помрачи доброто му настроение. Джеймс се взираше в него, забелязвайки горчивината, която се бе заселила у най-стария приятел на старите му приятели — не, по-скоро угнетеност, която изригваше отвътре, отколкото нещо, което да го затиска отвън, както Дикенс беше описал угнетеността, издигаща се от гробовете под старата църква, която накрая обезсърчи цялото паство.

— Млад, силен, оборудван, готов за велики дела — каза Кинг, — и не само не успях да изкатеря четиристотинте фута на онзи връх от първия опит, а и когато се върнах и го покорих, се оказа, че е погрешната планина . Някак си, при цялото напрежение от изкачването, бях успял да изгубя цяла планина… с всичките ѝ хиляда четиристотин и пет фута.

— Но после се върна отново и го изкатери — каза тихо Джон Хей.

— Да — съгласи се Кинг, — ала едва след като други бели мъже се бяха присъединили към индианците, които го бяха изкачили преди мен. И аз кръстих върха!

— И един беше кръстен на вас — каза Холмс. — Връх Кларънс Кинг… североизточно от връх Уитни в планинската верига Сиера Невада, ако не се лъжа.

— Членовете на изследователската ни група обичаха да кръщават върховете един на друг — каза Кинг, повдигайки чашата си за шери така, че мълчаливият, но неотлъчен прислужник да може да я напълни. — Нарича се „връх Кларънс Кинг“, защото в Йосемити вече имаше връх, наречен на проповедник на име Томас Стар Кинг. Моят хълм е висок дванайсет хиляди деветстотин и петнайсет фута. Някак си винаги успявам да съм изтърсакът в котилото. Колко висок беше онзи проход, който пресякохте, за да стигнете до Тибет от Сиким, господин Сигерсон?

— Джелеп Ла? Тринайсет хиляди деветстотин деветдесет и девет фута в най-високата си точка.

— Признайте си — каза Кинг. — Не бяхте ли поне мъничко изкушен да издигнете малка купчина камъни, висока около един фут и отгоре? Така можехте да кажете, че сте покорили „четиринайсетхилядник“. Четиринайсетхилядниците се смятат за голяма работа в Американския запад.

Без да дочака отговор, Кинг започна да разпитва Сигерсон/Холмс за планинарството; въпросите му приличаха на отсечен разпит. Холмс отговаряше на всеки въпрос бързо и точно, като очевидно разбираше достатъчно добре терминологията. Понякога отвръщаше с въпроси, които караха Кларънс Кинг да се смее, отговаряйки, че през последните две десетилетия се е заравял във и под планините, а не ги е изкачвал. Джеймс можеше само да отбелязва тайнствените термини, които изпълваха въздуха: осигуровка, привързване към осигуровките, катерене без осигуровка, обсъждане на най-новите форми осигуровки, слизане с двойни въжета, видове въжета, горни и долни естествени опори, движение срещу вятъра и контрафорс, движение по первази, методи за катерене на камина, заклещване на юмрука в по-широки цепки, използването на връзките за обувки за пруски възел, докато висиш на въжето след падане… Джеймс не разбираше нищо от приказките им, но Холмс звучеше така, сякаш той разбира всичко.