Дан Симънс - Петата купа

Кинг свали със замах голямата си барета и я подаде на чакащия прислужник. Джеймс забеляза, че косата на Кларънс Кинг беше оредяла значително от последния път, когато писателят го беше видял, а някогашните дълги златисти кичури сега бяха посивели. Кинг все още подстригваше брадата си късо, в стила на Юлисис Грант, който отдавна беше излязъл от мода сред по-младите мъже. В комбинация с рипсения костюм, помисли си Джеймс, брадата и допълнителното тегло, изследователят изглеждаше малко като картина на Хенри VIII. Но пък, осъзна Джеймс, някой сигурно би направил същия коментар и за самия него .

Джеймс и Холмс стояха и гледаха как Клара Хей прегръща и целува стария им семеен приятел с почти момичешки ентусиазъм, който им се стори съвсем нетипичен за нея.

— Клара, скъпа! — извика Кинг. — Ти си оставаш единственият ярък и неподправен слънчев лъч в облачния живот на този стар човек! Знаеш — тук Кинг стрелна Джон Хей с по момчешки палав поглед, — че заради теб изгубих всякакъв интерес към останалите представителки на твоя пол. Сега ще трябва да си остана ерген до края на живота си, в очакване единствено на кремацията, тъй като само тя ще ми гарантира някакви нови преживявания.

— Ох! — извика Клара Хей и плесна с ръка Кинг по зеления рипсено кадифен ръкав.

— Хари, бога ми! — нададе вик Кинг, разтърсвайки ръката на Хенри Джеймс с огромно въодушевление. — Засега Адамс печели надпреварата по оплешивяване в нашата групичка, но както виждам, двамата с теб упорито го настигаме. Какво те накара да напуснеш мъгливия Лондон и да се върнеш в Щатите, приятелю?

— На първо място — отвърна тихо Джеймс и измъкна ръката си, потискайки порива да я разтърка, за да ѝ възвърне кръвообращението, — възможността да видя старите си приятели. Мога ли да ти представя моя спътник… господин Ян Сигерсон? Господин Сигерсон, представям ви единствения и неповторим Кларънс Кинг. Господин Кинг, господин Сигерсон.

Кинг разтърси ръката му, но след това отстъпи назад в огромното фоайе, сякаш искаше да огледа по-добре Холмс.

— Сигерсон? Ян Сигерсон? Норвежкият изследовател? Човекът, който само преди две години се изкачи толкова нависоко в Хималаите, колкото не е постигал никой бял човек? Онзи Ян Сигерсон?

Холмс отвърна със скромен поклон.

— За бога, сър! — избумтя Кинг. — За мен е удоволствие и чест да се запозная с вас. Искам да ви задам хиляди въпроси за Хималайските планини и за Забранената земя, в която сте успели да проникнете. Докато аз разхищавах младостта си в катерене по къртичините на този континент, вие, сър, сте изкачвали истински планини.

— Само до техните най-непретенциозни проходи, господин Кинг — отвърна Холмс с норвежкия си акцент. Тъмните му мустаци изглеждаха по-гъсти тази вечер и Джеймс не спираше да се чуди дали не ги беше подобрил по някакъв начин. — И то на гърба на понита.

— Да отидем в приемната, Кинг — извика Джон Хей, който очевидно се радваше да види стария си приятел. Но Джеймс долови още нещо у домакина си… раздразнение от начина, по който беше облечен приятелят им? Някакви недовършени и вероятно неизречени дела между тях двамата? Пари назаем може би? Макар на пръв поглед Кинг да изглеждаше представителен и в отлично здраве, един по-внимателен поглед разкриваше, че наскоро е изкарал някаква болест… и то сериозна може би.

— Време е за чай! — възкликна Клара Хей.

Кларънс Кинг се усмихна почти тъжно.

— Ах, какви дни бяха, Клара. Джон си тръгваше рано от Държавния департамент — предпочиташе да изостави нацията в ръцете на неправилното ръководство и пред лицето на някоя неочаквана война, вместо да пропусне следобедния чай. А Адамс подаваше бледото си кубе през вратата на кабинета си точно в пет — нищо друго не успяваше да го откъсне от мухлясалите му зелени книги. А Клоувър… Клоувър се смееше и ни повеждаше към стаята с камината, където ни чакаха малките кресла, тапицирани с червена кожа.

Кинг като че ли забеляза ефекта на малката си реч върху компанията и веднага промени тона и изражението си.

— Всъщност, Джон, аз се надявах този следобед да сменим чая с малко от твоето шери.

— Така и ще направим — каза Хей, прегърна Кинг през раменете и поведе всички към приемната с огромната камина. — Така и ще направим.

Докато седеше и си пиеше чая — бяха сипали и шери, но той реши да го изпие след това — Хенри Джеймс си припомни колко дребнички бяха всичките Пет купи. Кларънс Кинг, с неговите метър и шейсет и осем сантиметра, беше най-високият от тях.