Дан Симънс - Петата купа

— Лудостта си? — ахна Джеймс.

— О, да. Забравих да спомена за този дребен факт, нали? Затова Уотсън винаги казва, че не трябва аз да записвам приключенията си. Когато бащата на Алис — между другото, това е истинското ѝ име — когато баща ѝ осъзнал, че тя никога няма да се излекува, написал писмо на Питър Фаулър, в жалък опит да имитира почерка на дъщеря си, за да развали годежа им. Но Фаулър не повярвал, че писмото е от Алис.

— Алис Рукасъл е била луда?

— За връзване — потвърди Холмс без капчица съчувствие в гласа.

— Болестта се е развивала потайно в продължение на години, но през зимата, когато се е сгодила с Питър Фаулър — за което родителите ѝ не знаели, а и никога не биха позволили, тъй като лудостта се предава по наследство — положението ѝ се влошило, което довело първо до истерични пристъпи, после до припадъци и накрая до агресивното поведение, което Рукасълови обявили пред Фаулър и света като „мозъчна треска“.

— Но господин Фаулър сигурно би проявил разбиране — каза Джеймс. Той се опита да си представи как сам пише този разказ, но не успя. Беше твърде сензационен. Навлизаше твърде много в територията на съвременника си Уилки Колинс.

— Че в агресивната си лудост Алис Рукасъл е убила и полуизяла двегодишния си брат Едуард? — попита Холмс с безизразно лице. — Силно се съмнявам.

— Мили боже! — ахна Джеймс. — Но вие сте знаели за тази… мерзост?

— От самото начало — отвърна Холмс, без повече да се усмихва. — Далеч от злодея, който дебне наследството, или каквато там глупост е измислил Уотсън, за да извърти историята, тъй нареченият Джефро Рукасъл — с истинско име Джетро Доукинс — беше толкова всеопрощаващ и любящ баща, че не би могъл да понесе мисълта дъщеря му Алис — убийца на единствения му син, наследника на фамилното име и титла — да бъде заключена в лудница. Затова се появили заключеното крило и залостената врата.

— Но щом госпожица Вайълет Хънтър не е открила онези неща… щом вече е знаела за лудостта на Алис, причина за заключените крило и стая…

— Питър Фаулър, не блудницата Вайълет Хънтър, настоя за примамването на Рукасълови в града през онази мартенска нощ на осемдесет и шеста година — обясни мрачно Холмс. — Той ни изпрати телеграма, в която обяви за намеренията си да „спаси“ любимата си Алис. Аз веднага му отговорих с телеграма, в която му наредих да не се приближава до „Ходжкис Хол“ — той не получил телеграмата, защото вече бил напуснал хотела си в Уелс — и двамата с Уотсън веднага потеглихме колкото се може по-бързо към „Ууки Хоул“…

— „Ууки Хоул“? — пропя Джеймс.

— Да, разбира се. Близо до прочутите пещери край Уелс в Съмърсет. „Фаулър“ беше отседнал в хотел „Ууки Хоул“ в Уелс. Измислените от Уотсън „Рукасълови“ всъщност бяха известното семейство Доукинс. Бащата на Алис беше Джетро Доукинс, лорд Ходжкис от „Ходжкис Хол“, първи братовчед на викария на Ууки, наречен „Героя на Трансваал“ в Първата бурска война през 1881 година.

— Дори аз, най-обикновен американец, съм чувал за Вещицата от Ууки Хоул — каза Джеймс. Гласът му прозвуча странно дори в собствените му уши. Не можеше да повярва какво беше казал току-що. Хенри Джеймс младши — също като баща си Хенри Джеймс старши и по-големия си брат Уилям — винаги бе имал слабост към историите с духове.

— Вещицата от Ууки Хоул представлява варовиков сталагмит, който плаши туристите още от хиляда и шестстотната година — рече Холмс с равен глас. — Алис Доукинс беше истинско Чудовище от Ууки Хоул. И то само преди седем години.

Хенри Джеймс погледна Холмс с присвити очи.

— Казвате, че Питър Фаулър е бил убит. Беше написано, че господин Рукасъл — и този Доукинс, лорд Ходжкис — е „умрял от насилствена смърт“. Има още толкова много неизяснени неща тук.

— Пристигнахме твърде късно, Уотсън и аз — продължи едва чуто Холмс. — Фаулър си беше донесъл висока стълба, рискувал да премине по опасния покрив в мрака и се спуснал през малката капандура в заключената стая на Алис. Тя сигурно е седяла мълчаливо на леглото си и му позволила да отключи оковите ѝ, катинарите и да махне веригите, докато ѝ шепнел нежни слова. След това използвала зъбите си и неизрязаните нокти, за да му пререже гърлото. Ядяла сърцето му, когато Доукинс, баща ѝ, влетял в стаята. Наетата блудница „Вайълет Хънтър“ вървяла по петите му, облечена по чиста случайност в синята рокля на Алис.

Джеймс седеше, вперил поглед в него, и чакаше. Въпреки вероятността всичко това да е чиста измислица, той установи, че му е трудно да диша.