Дан Симънс - Петата купа

— Господин Доукинс, лорд Ходжкис, носел със себе си пистолет — продължи Холмс със същия равен тон. — Седмица преди това ми беше казал, че, естествено, никога не би го използвал срещу дъщеря си, каквито и неописуеми дела да извърши тя. И беше прав. Когато двамата с Уотсън изтичахме по коридора и му извикахме, Доукинс допря пистолета до слепоочието си и си пръсна мозъка.

— А госпожица Вайълет Хънтър? — попита Джеймс. — Неистинската гувернантка?

— Полудя — отвърна Шерлок Холмс. — След като видя какво се беше случило в стаята на Алис Доукинс, тя започна да пищи и продължава да пищи и до днес, и лейди Ходжкис плаща за болничния ѝ престой в лудницата.

Джеймс се усмихна, за да покаже, че не е абсолютен лапнишаран. „Лапнишаран“ — беше научил тази дума като малък от един пътуващ цирк, който бе спрял в покрайнините на Нюпорт. Не се беше сещал от години за тази дума; никога не я бе използвал в писанията си.

— А Карло? — попита той.

— Карло? — повтори Холмс.

— В „Тайната на заключената стая“ Уотсън пише за Карло, грамаден джафкащ мастиф, който обикаля из двора през нощта и накрая разкъсва гърлото на господин Рукасъл.

Холмс се усмихна леко.

— „Джафкащ мастиф“. Уотсън никога не е можел да направи разлика между хрътка и овчарско куче… Той просто не познава кучетата. В „Ходжкис Хол“ наистина имаше мастиф. Името му беше Барни, бе на петнайсет години и ако в някоя нощ се сблъскаше с някой крадец, сигурно щеше да се претърколи по гръб и да му подложи коремчето си, за да го почеше. Според Джетро Доукинс, когато двамата с Уотсън разговаряхме с него три дни преди смъртта му, единствената беля, която Барни е направил през живота си, е да сдъвче по време на игра едно от плюшените животинчета на лейди Ходжкис.

— Но в „Тайната на заключената стая“ Уотсън пише, че е трябвало да извади бойния си револвер и — цитирам — да пръсне мозъка на животното, след като то убило господин Рукасъл — рече напрегнато Джеймс.

— Револверът беше на господин Доукинс и го използвах аз — каза Холмс. — Алис Доукинс беше твърде заета да поглъща баща си, а аз взех падналото оръжие и ѝ пръснах мозъка.

Двамата мъже седяха мълчаливо няколко минути.

Най-накрая Шерлок Холмс — или мъжът, който се преструваше, че е измисленият Шерлок Холмс — каза:

— Мисля, че разбирам защо Уотсън е решил да пише за аферата в Ууки Хоул… тъй наречената „Тайна на заключената стая“. Просто не е можел да я забрави. Смущавала е съня му. В природата му е да се опитва да пренареди нещата в по-семпли истории за доброто и злото. Но на негово място аз щях да оставя цялата история с Ууки Хоул на мира.

Хенри Джеймс погледна другия мъж в очите и каза:

— Сигурно осъзнавате, разбира се, че всичко, което току-що ми разказахте, звучи абсолютно налудничаво.

— Абсолютно — отвърна Холмс. Детективът погледна часовника си. — Джон Хей каза, че в трапезарията в оранжерията ще бъде сервиран лек обяд и че можем спокойно да се разполагаме, дори той да е още зает. Ще ми правите ли компания, господин Джеймс?

— Ще изчакам следобедния чай с Кларънс Кинг и вечерята с норвежкия емисар, господин Холмс — каза Джеймс. Това бяха последните му думи, преди да се върне в стаята си и да легне върху идеално белите чаршафи.

Кларънс Кинг пристигна точно в пет следобед. Пълен петдесет и една годишен мъж, отдавна преминал атлетичните си катерачески години, Кинг се появи на прага на семейство Хей с голяма барета на главата и доста износен зелен костюм от рипсено кадифе, допълнен с бричове до коленете и дълги вълнени чорапи.

— Старият ти европейски пътнически костюм! — извика Джон Хей, докато пламенно разтърсваше ръката на Кинг. — Да не се каниш отново да заминаваш за чужбина?

— Не, освен ако Мексико не се счита за „чужбина“ — засмя се Кинг с глас, който Хенри Джеймс намираше толкова кадифен, колкото и абсурдния му костюм — и също толкова изтъркан. — Установих, че съм се озовал във Вашингтон без никакви други дрехи и знаех, че най-старите ми приятели ще проявят разбиране към това кадифено нашествие. Смятайте го за закъсняло отпразнуване на Деня на свети Патрик.

— Можеше да се появиш със старите си каубойски кожени панталони и пак щеше да си облечен идеално за този дом, Кларънс — каза Хей, който вече беше внесъл неофициална нотка във вечерята, като си бе сложил черна вместо бяла вратовръзка, въпреки присъствието на норвежкия емисар, съпругата и дъщеря му.