Дан Симънс - Петата купа

Кинг се усмихна леко.

— В онези години си купувах по два Търнъра. Напоследък сиромашията ме принуждава да идвам на официалната вечеря, давана от най-добрите ми приятели, облечен с пътнически костюм от избеляло рипсено кадифе.

— Corde du roi — промърмори Хенри Джеймс. — Кадифена кралска дреха. И толкова красив ръб 23 23 Игра на думи — „ръб“ ( wale ) звучи по същия начин като „кит“ ( whale ). — Б.пр. .

— Това са последните думи на капитан Ахав, преди Моби Дик да потопи „Пекод“ — каза Кинг.

Когато Шерлок Холмс повдигна въпросително едната си вежда, Джон Хей каза:

— Това е роман, който е бил публикуван преди повече от четири десетилетия и остана сравнително незабелязан от повечето читатели и критици, но Клоувър ни го препоръча. Всички в „Петте купи“ много го харесахме и често го цитираме. Разказва се за Ахав, капитан на китоловен кораб, който е обсебен от белия кит, който години по-рано го е лишил от единия му крак.

— Напоследък възприетата от Ахав линия на поведение спрямо неговия бял кит се превърна в основа на отношението ми към живота като цяло — обяви Кларънс Кинг.

— И каква е тази линия на поведение? — попита Хенри Джеймс.

— „… докрай ще се боря с тебе; от сърцето на преизподнята ще те пробода; с омраза ще изхрача към тебе последния си дъх“ — изрецитира Кинг, смекчавайки жестокостта на цитата със сладката си момчешка усмивка.

Клара Хей, която се беше измъкнала от стаята няколко минути по-рано, се върна и плесна с ръце. Усмивката ѝ сияеше.

— Емисар Хелмер Халворсен Волебек, госпожа Волебек и тяхната дъщеря пристигнаха. Тук е малко тясно и топло, затова си помислих, че можем да отнесем питиетата си в оранжерията. Готвачът ме увери, че вечерята ще бъде готова след по-малко от час.

Хенри Джеймс познаваше една възрастна херцогиня, която може би беше най-жестокият човек, с когото някога се бе сблъсквал. Когато се връщаше в Лондон след месеците, прекарани във Венеция, тя имаше навика при пристигането в градския си дом да организира вечерно парти, каквото сигурно бяха организирали Борджиите. Джеймс беше поканен на едно от тези аутодафета, за да попълни комплекта от ергени край масата (и вероятно, като част от ролята му, да стане свидетел на ритуалите на жестоко жертвоприношение, които щяха да бъдат изпробвани онази вечер), и макар отдавна да беше предупреден за отровата на херцогинята, той прие поканата от чисто любопитство. Заложеният светски капан включваше поканването на пет двойки, които — макар да не се бяха издигнали до социалния статус на херцогинята и да не се бяха запознавали официално — включваха четири жени, поддържали извънбрачни връзки с петима от присъстващите мъже. Групичката включваше ергените — сред които Хенри Джеймс изпъкваше като най-възрастен и с най-висок социален статус — и пет неомъжени млади дами, всяка от които (както херцогинята знаеше много добре) имаше (или е имала преди) катастрофално провалена връзка с някой от ергените или женените мъже.

Никой от присъстващите на масата брачни партньори не знаеше за похожденията на половинката си.

Онази вечеря направо се пръскаше по шевовете от напрежение, но Хенри Джеймс установи, че се чувства далеч по-напрегнат по време на тази уютна вечеря в неделя, 26 март 1893, на която семейство Хей — може би най-милата двойка, която Джеймс бе познавал — бяха поканили стария си приятел Хари, господин Сигерсон, Кларънс Кинг и норвежкия емисар, съпругата и дъщеря му.

Емисарят, господин Хелмер Халворсен Волебек, не беше посланик на кралство Скандинавия в Съединените щати само защото крал Оскар II предпочиташе да има едновременно двама пратеници във Вашингтон — един от Швеция и един от Норвегия, обединени под управлението му, но въпреки това отделни държави — и в момента шведският емисар бе официален скандинавски посланик. След две години щеше да дойде ред на господин Волебек.

Джеймс прецени, че възрастта на Волебек е около шейсетте, но съпругата му, Линеа, ако Джеймс беше чул правилно името ѝ по време на представянето им, сигурно беше поне с двайсет години по-млада. Дъщеря им Ода, която също присъстваше, бе в късна юношеска възраст и се смяташе за най-търсената дебютантка на Ембаси Роу 24 24 Улицата, където е съсредоточена голяма част от посолствата във Вашингтон. — Б.пр. . И тримата владееха отлично английски език.

Джеймс изпита разочарование — или може би облекчение, трудно му беше да определи точно чувствата си в момента — когато „Сигерсон“ бе представен на господин Волебек и двамата мъже тракнаха с токове и се поклониха едновременно един на друг, но се поздравиха на английски.