Дан Симънс - Петата купа

— Клоувър погълна цианкалий, докато беше съвсем сама вкъщи — продължи Кинг, отблъсквайки снопчето картички, което Хей се опита да му подаде. — Нед Хупър се опита два пъти да се самоубие — веднъж като се хвърли пред един тролей — и накрая скочи от най-високия прозорец в санаториума… някои го наричат убежище… в който беше настанен.

— Но никой, когото познаваме, не е видял как госпожа Адамс е погълнала цианкалия или как брат ѝ Нед се хвърля от прозореца — каза Холмс между две дръпвания от лулата, което като че ли още повече настрои Кинг срещу него.

— Вие не виждате как снегът вали, за да знаете, че е валял, когато сте заспали на сухата трева в планината, а сте се събудили под прясна снежна покривка — изръмжа Кинг.

— Много добре — каза Холмс. — Аплодирам използването на индуктивна логика. Обаче в този случай имаме брат и сестра, за които се предполага, че са загинали от собствената си ръка, но в никой от двата случая не е задължително да става дума за самоубийство. Госпожа Клоувър Адамс се е сприятелила с госпожица Ребека Лорн в годината преди смъртта си. Така ли е?

— Какво? — сопна му се Кинг.

— Така е — отвърна Джон Хей. — Срещал съм се с госпожица Лорн няколко пъти. Приятна дама.

— И това е същата дама, която е чакала пред стария дом на господин Адамс, когато той се прибрал и намерил съпругата си мъртва на горния етаж, нали? — попита Холмс и запали отново лулата си.

— И какво от това? — Този път и в гласа на Хей се долавяше гняв. — Госпожица Лорн посещаваше Клоувър почти всеки ден през онези последни месеци. Тя е чакала отвън онази сутрин, когато Адамс е трябвало да отиде на някаква среща. Или може би когато се е връщал, за да вземе нещо. Забравих кое от двете. Във всеки случай, не госпожица Лорн е намерила тялото, а клетият Хенри.

— И госпожица Лорн е напуснала Вашингтон около месец след смъртта на Клоувър Адамс? — Гласът на Холмс звучеше тихо, но настоятелно.

— Да… отиде в Балтимор — отвърна Хей. — Където се омъжи за господин Бел няколко месеца по-късно… през лятото на осемдесет и шеста, мисля. Хенри продължи да си пише с нея в годините след смъртта на Клоувър. Може би все още от време на време си разменят писма.

— Силно се съмнявам — каза Холмс. — Смятам, че жената, която познавате под името Ребека Лорн, е била убита малко след като е напуснала Вашингтон. Може би дори още преди това.

— Вие сте луд — обяви Кларънс Кинг.

— Чакайте малко — рече Хей. — Да обсъдим това… изпълнение от последните дни и снощи, в което вие твърдяхте, че сте изследовател на име Ян Сигерсон. Какво беше това, за бога?

— Необходима заблуда — отвърна Холмс. В стаята имаше едно празно кожено кресло, обърнато към бюрото на Хей, и той се настани в него. — Онези, които ме преследват, знаят, че ще дойда, за да изпълня молбата на Нед Хупър.

— Онези, които ви преследват … — каза Хей.

— Толкова приказки, за да се стигне дотук — отсече Кинг. — Казвате, че Хупър — нямате правото да го наричате „Нед“, който и да сте — ви е помолил да му помогнете с тези картички през пролетта на деветдесет и първа, а се появявате тук през пролетта на деветдесет и трета, месеци след като самият Нед се е самоубил. Добре че не сте пожарникар или полицай.

— Може да се каже, че съм полицай — отвърна тихо Холмс. Беше се разположил в креслото, прехвърлил небрежно единия си крак върху другия.

Хенри Джеймс най-после намери гласа си. Той се обърна умишлено към Хей и Кинг, а не към човека, който седеше срещу него.

— Снощи господин Волебек и семейството му ни дадоха убедително доказателство, че този мъж, дегизиран или не, е норвежкият изследовател Ян Сигерсон. Чухме двамата да разговарят на норвежки. Чухме Негово превъзходителство господин Волебек да говори за общите им норвежки приятели. След това гледахме фотографии от експедицията на Сигерсон в Тибет, включително снимка от Бомбай, на която Сигерсон е с младия изследовател Свен Андерс Хедин — познат и на тримата Волебек. На мен ми се струва, че единственият здравомислещ извод, който можем да направим, е, че този мъж отдавна се преструва на английския детектив Шерлок Холмс. Може би височината на Хималаите е увредила мозъка му…

Холмс извади лулата от устата си и се изхили.

— Скъпи ми Джеймс, приемате ли ловкостта на театралните фокусници с такова лековерие, както приехте уверението ми, че съм Ян Сигерсон?

Джеймс усети, че се изчервява от гняв и раздразнение, но положи усилия гласът му да прозвучи спокойно, разумно и цивилизовано.