Дан Симънс - Петата купа

— Със сигурност не изглежда толкова стар на тази фотография — каза Джон Хей. — Кога е правена тя?

— Преди година и половина. В Калкута — отвърна Холмс. — Разбирате ли, полковник Моран ме последва в Индия от Швейцария, за да ме убие. За това е получил доста голяма сума пари… убийствата са основният източник на приходи за полковника, много по-доходен от отвеждането на дебели, богати джентълмени-ловци до местата, където могат да убиват опасни животни, да не говорим за далеч по-лекото му занимание да лишава дебелите, богати джентълмени от парите им на масата за игра на карти.

— Нает да ви убие… — въздъхна Кинг. — Ето я и параноята.

— О, да — каза Холмс. — Полковник Моран се опита два пъти… веднъж в Калкута и втори път в Даржелинг… но и двата пъти се провали. Тогава, тъй като бе похарчил почти всичките пари, получени за нескопосно свършената работа, и не искаше да ме чака да се върна от Тибет, добрият полковник се върна в Лондон. Моран е изненадващо нетърпелив за един от най-добрите ловци в света.

— Не мога да разбера какво общо има това със… — започна Джон Хей.

— Представете си тогава изненадата ми, когато, след като се върнах от Тибет в Сиким през високите проходи, бях прострелян три пъти с високоскоростна пушка от разстояние почти миля от местонахождението ми.

Стаята веднага утихна. Джеймс можеше да чуе стъпките на прислужника, който се изкачваше по стълбището, и преминаващата по улицата карета.

— Прострелян три пъти с високоскоростна пушка — повтори най-после Кларънс Кинг. — Тогава вие сте… трябва да сте… мъртъв. Значи досега сме имали работа не само с лъжец и измамник, а и с призрак. — Кинг погледна часовника си. — А моето време тук почти изтече. Трябва… — Той вдигна глава, видя какво прави Холмс и млъкна втрещен.

Холмс беше съблякъл сакото и жилетката си, беше свалил якичката и шалчето си, и сега тъкмо разкопчаваше ризата си.

Джон Хей се изправи.

— Уважаеми господине…

— Ще отнеме само няколко секунди — каза Холмс. Той не носеше долна риза. Преметна внимателно ризата си през облегалката на най-близкия стол, обърна се странично към прозореца и отвори жалузите.

За втори път — и то много по-ясно — Хенри Джеймс видя двата ужасни белега от куршуми в горната част на гърба на Холмс, близо до раменната лопатка — като че ли ги наричаха „входни рани“, когато бяха причинени от куршум — и сиво-синкавата паяжина от белези, които се разпространяваха във всички посоки. Точно над десния хълбок на мъжа имаше още една шарка от бели белези.

Холмс се извърна, за да може светлината да пада върху гърдите, корема и дясната половина на тялото му.

В горната дясна половина на гърдите му имаше друг хлътнал кръгъл белег — Джеймс беше чувал да го наричат „изходна рана“ — а под него, на няколко инча вляво, имаше друг, доста по-заплетен и страховит белег, от който се разпространяваха още белези. Точно над десния му хълбок се виждаха изходните белези на трета рана.

Дългите, бледи пръсти на Холмс докосваха всяка една от раните, като започнаха от онази под ключицата.

— Както вече казах, убиецът стреля от почти една миля разстояние и ме улучи три пъти, използвайки механизма на мощната си пушка, за да изстреля три куршума за по-малко от две секунди. Тази трета рана… — Той докосна паяжината от белези над хълбока си. — Улучи ме, докато падах. — Холмс премести ръката си, стабилна като на хирург, обратно върху ужасяващата бяла плетеница от белези около втората рана. — Вторият куршум не успя да премине през тялото ми и на моя спасител — и хирург в случая — му се наложи да го извади. Тя започна от гърба, но после осъзна, че куршумът се намира по-близо до повърхността отпред, под гръдните ми мускули. Процесът беше продължителен и тя не разполагаше с обезболяващи.

— Тя? — произнесе Кларънс Кинг със странно приглушен глас.

— Моят спасител и хирург? — каза Холмс, докато спокойно обличаше ризата си. — Тя е английска мисионерка на име Ани Ройл Тейлър, която тъкмо бе направила опит да стигне до Лхаса — нейният Спасител ѝ проговорил в съня ѝ и казал, че съдбата ѝ е да отнесе Христовото слово в Лхаса, на Далай Лама и на всички в Забраненото кралство. Така че госпожица Ани Тейлър си обръснала главата и се облякла в мъжки тибетски дрехи, но я разкрили далеч от Лхаса и била ескортирана обратно до границата от тибетската стража. Моите собствени тибетски помощници, зачислени ми от Негова святост Далай Лама, за да ме придружат през отворените наскоро проходи, тъкмо се бяха сбогували с мен на южната страна на последния проход и бяха повели мулетата си към дома, когато чули трите изстрела и решили да се върнат на мястото, където за последно ме бяха видели. Бил съм в безсъзнание и съм кървял лошо. Тибетските ми приятели ме отнесли до най-близкия граничен търговски пост в Ятунг. Там нямало лекар, но тибетците и сикимците с неохота позволили на госпожица Тейлър да се засели наблизо, където тя търпеливо чакала следващия си таен опит да проникне в Тибет. Може би местните ѝ бяха позволили да остане там заради първото ѝ име, „Ани“, което по звучене се приближава много до тибетската дума за „монахиня“ — и така тази мисионерка, която бе изучавала медицина и понякога я бе практикувала в лондонските предградия, а после и в Китай, спря кръвотечението, извади втория куршум от тялото ми и ми уреди кръвопреливане, което ми спаси живота.