Дан Симънс - Петата купа

Последният разказ в „Приключенията на Шерлок Холмс“ — прочетен на отворен прозорец, заради топлината в стаята, и с блъскащи се в лампата нощни пеперуди — накара обикновено сериозния Хенри Джеймс да потиска смеха си с ръка на устата. Нямаше да е добре прислугата на семейство Хей — или другият им гост, чиято стая се намираше малко по-нататък по коридора — да чуят как тормозеният от подаграта Хенри Джеймс се смее гръмогласно посред нощ.

Последната история носеше заглавието „Тайната на заключената стая“ и представляваше достоен финал на сборника, тъй като включваше в себе си цялата авторова небрежност, логически пропуски и Холмсови гафове, които правеха останалите разкази почти нечетими. Тук беше събрана есенцията на отвратителната леност на един търсещ сензацията писател.

Историята започваше с привлекателна, но твърде фамилиарна млада дама — макар и непозната на Холмс и Уотсън, тя се държи така, сякаш вече е близка с детектива — някоя си Вайълет Хънтър, която се появява една сутрин и иска съвета на Великия детектив по един жизненоважен въпрос: дали да приеме добре платената работа като гувернантка на сина на един изключително дебел мъж на име Джефро Рукасъл. Беседата с него ѝ се струва „странна“, защото той описва себе си и жена си като „капризни“ и казва, че работата ѝ ще включва носенето на определена дреха. „Или да седнете тук, да седнете там. Не бихте имали нищо против, нали?“.

Госпожица Хънтър заявява, че е стресната от идеята да носи определено облекло — макар че това се изисква от всички домашни прислужници и много гувернантки в онази епоха — а от страна на Рукасъл би било глупаво да я предупреждава, че ще трябва да сяда тук или там, ако е имал някакви лоши намерения; господарят и господарката на дома често дават такива нареждания на прислугата и гувернантките си.

След това господин Рукасъл уведомява Вайълет Хънтър, че тя трябва да отреже красивата си буйна коса. Това възмутително предложение принуждава госпожица Хънтър да откаже предложението за работа, но тя продължава да си мисли за високата заплата и след няколко дни почти е склонила да промени мнението си. Тогава получава писмо от Рукасъл, в което той продължава да настоява за отрязването на косата и носенето на определени дрехи, но е увеличил заплащането на трийсет паунда на тримесечие: истинско състояние за една гувернантка, особено с несъмнено ограничените образование и опит на госпожица Вайълет Хънтър.

„Това е писмото, което току-що получих, господин Холмс, и аз съм склонна да приема службата.“

— Защо тогава, за бога, сте тръгнали да губите времето на детектива, щом вече сте решили ? — изсъска тихо Хенри Джеймс.

В съответствие с механизмите за заплитане и объркване на сюжета, противно на всякаква логика и внимателна самоанализа, „само след две седмици, късно една нощ“ те получават телеграма:

„Моля, бъдете утре по обяд в хотел «Черният лебед» в Уинчестър. Елате непременно. Изгубила съм ума си. Хънтър.“

Това не беше телеграма, а царствена призовка. И естествено, Холмс и Уотсън хукват към Уинчестър с утринния влак. След това, в интересната част, която братът на Джеймс, Уилям, би нарекъл „психологическа перспектива“, идваше един доста удивителен изблик на Холмс, който гледа спокойната английска провинция и коментира селските вили и къщи:

— Аз също ги гледам и единствената мисъл, която ми идва, е, че са самотни и че някой безнаказано може да извърши престъпление в тях.

— За бога! — извиках аз. — Кой би помислил за престъпление в тия тихи и скромни домове?

— Тая мисъл винаги ме изпълва с известен ужас. Моето мнение, Уотсън, основано на опита ми, е, че и в най-долните и потайни пътища на Лондон престъплението не е взимало такива страшни размери, както в тая тиха околност.

— Ти ме ужасяваш.

— Но разсъжденията ми са твърде ясни. Силата на общественото мнение в града често може да допълни закона. Дори и в най-скритата уличка писъкът на едно измъчвано дете или шумът от произвола на пияницата ще възбудят съчувствие и негодувание у съседите, и при това пазителите на закона са винаги така близко, щото само една дума ще предизвика тяхната намеса. Но погледни тези самотни къщи, всяка разположена сред своите земи, по-голямата част от обитателите им са хора прости, които знаят твърде малко за закона. Помисли за проявите на жестокости и скрита нечестивост, която с години може да вирее в такива места…