Хенри Джеймс беше живял в Англия достатъчно дълго, за да знае, че това са пълни глупости. Определено във всяко живописно селце или имение имаше отделни случаи на престъпления и на домашно насилие, но в предградията и бедняшките квартали на Лондон не всяко жестоко престъпление, небрежност и липса на законност щеше да бъде веднага докладвано, с неизбежно налагане на наказания, както беше заявил Холмс — това бе абсурд! Наистина, жестокостта на любимия град на Хенри Джеймс беше известна на всичките му жители.
Две неща в глупавия изблик на литературния Шерлок Холмс поразиха Хенри Джеймс:
Първо, в начина на мислене на англичаните не влизаше противопоставянето между града и селото. Всъщност това определено се считаше за нещо „неанглийско“. Френско, може би, руско, определено, но никога английско.
Второ, прочетеното събуди в съзнанието му силния глас на брат му Уилям, който каза: „Това е нещо като признание за миналото на този мъж, Хари. Психологическа молба за помощ и разбиране. Някога в миналото нещо много мрачно и болезнено се е случило на този мъж из селските райони — на място, с което не е свикнал като бивш обитател на градските предградия може би — и сега подсъзнателно мрази и се страхува от самата идея за пасторално спокойствие и от мирната тъмнина между селските домове и имения. Ще ми бъде изключително интересно да изследвам основанията за този дълбок страх“.
* * *
Понякога Хенри Джеймс изнасяше лекции за великите писатели, но ако някога участваше в симпозиум за Абсурдно писане, за своето изложение той щеше да използва остатъка от „Тайната на заключената стая“:
Госпожица Хънтър — чиято коса вече е късо подстригана по начин, който болезнено напомни на Джеймс за вече покойната му малка братовчедка Мини Темпъл, позираща им като Хамлет след сериозно боледуване, заради което косата ѝ бе ниско остригана — се среща с Холмс и Уотсън в хотел „Черният лебед“ (очевидно за нея, като гувернантка, не е проблем да изоставя младия си подопечен, единствено дете на семейство Рукасъл — сина им Едуард, чието описание включва единствено, че има „голяма и несъразмерна глава“ и че е с „извънредно лош характер“ — по всяко време, денем или нощем).
Всъщност с изключение на нейните уверения, че странно изглеждащото момче е лошо, в разказа не се споменава изобщо за задълженията ѝ като гувернантка или за заниманията ѝ с момчето. Семейство Рукасъл са съобщили на Вайълет Хънтър, че дъщеря им — която прилича много на гувернантката — е починала от „мозъчна треска“ (което е причина за отрязването на косата на дъщерята) и сега Хънтър разказва на загрижените Холмс и Уотсън, че е карана да седи пред еркерния прозорец (с гръб към него, разбира се), облечена в роклята на мъртвата дъщеря, и да се смее на глас на безкрайната поредица от забавни шеги, разказвани от господин Рукасъл. Когато Вайълет скрива малко огледалце в кърпичката си, за да погледне през прозореца зад гърба си, тя вижда млад мъж да стои край оградата на къщата и да се взира напрегнато в гърба ѝ. Но сериозната госпожа Рукасъл забелязва огледалото, възкликва, че на пътя стои някакъв нахалник, и настоява Вайълет да се обърне и да му даде знак да се маха, преди бързо да свали транспаранта на прозореца. После госпожица Хънтър с лекота отключва едно „заключено чекмедже“ в стария шкаф в стаята ѝ и открива вътре коса със съвсем същия цвят и дебелина като нейната, преди да я отреже.
Типично за готическите истории като „Джейн Еър“, и тук присъства неизменната заключена стая — цяло заключено крило всъщност — която на госпожица Вайълет Хънтър ѝ е наредено да избягва. Разбира се, тя скоро намира забравен в ключалката ключ (колко удобно, естествено) и проучва празното прашно крило… в което е заета само една стая, също заключена и залостена с железен прът от легло. Няма време да влиза вътре.
Господин Рукасъл почти веднага открива прегрешението ѝ и я заплашва, че ще нахрани с нея огромния си мастиф на име Карло, който единственият му прислужник Толър пуска през нощта, за да охранява имението. Толър, очевидно, същия следобед се е напил до забрава. Холмс веднага обявява, че вечерта тя трябва да заключи госпожа Толър в зимника, а той и доктор Уотсън, въоръжен с верния си револвер, ще бъдат в Копър Бийч в седем вечерта.
Холмс обявява, че очевидно господин Рукасъл е затворил все още живата си дъщеря — Джуди — в заключената стая заради някакви негови престъпни мотиви, вероятно заради наследството, което иска да контролира, и тримата авантюристи скоро разбиват ключалката, махат желязото и влизат в стаята…
Читать дальше