Дан Симънс - Петата купа

Холмс се огледа в стъклото на прозореца. Беше се погрижил да почисти ръцете си, но сега забеляза три миниатюрни розетки от кръв, подредени като кървави снежинки покрай лявата му скула. Намокри кърпичката си в локвата до счупения прозорец и ги почисти. След това изхвърли кърпичката, на която нямаше никакъв монограм.

Напускайки къщата с увереността на собственик, който е наминал да я нагледа, Холмс тръгна обратно през Фоги Ботъм към красивите улици в центъра и Президентския дворец. Сега вървеше с широките и уверени крачки на прочут изследовател. Луксозният му бастун потракваше по равните плочи.

Холмс имаше достатъчно време, за да се изкъпе и смени дрехите си преди чая в пет часа.

Когато всички се събраха в по-малката приемна, той си помисли, че Хенри Джеймс изглежда особено мрачен, сякаш цял ден беше размишлявал. Но по всичко си личеше, че Джеймс все още не бе разкрил самоличността на Холмс пред Джон или Клара Хей; това можеше да се разбере по жизнерадостните приветствия и свободното поведение на неговите домакини по време на разговорите, докато пиеха следобедния чай.

— Намирате ли нашия спокоен град също толкова вълнуващ, колкото и изследователските ви пътувания в Азия? — попита Клара Хей.

— Също толкова стимулиращ, по свой уникален начин — отвърна Ян Сигерсон с лек, но отчетлив норвежки акцент.

Няколко часа по-късно те вечеряха ростбиф. Това като че ли беше специалитетът на готвача на семейство Хей — а може би го бяха избрали в чест на Хенри Джеймс, когото очевидно вече приемаха повече като англичанин, отколкото като американец.

Холмс си подбра най-недопечените парчета.

Уикендът се оказа един от най-мъчителните, за които Хенри Джеймс си спомняше.

Депресията му се беше задълбочила през дългата безсънна нощ, но със засилването на меланхолията му се бе появила и яснотата; по някое време, преди денят да се смрачи още повече, той реши, че щом Холмс напусне дома на семейство Хей, ще разговаря с Джон и ще си признае греха (защото той искрено смяташе, че е съгрешил срещу приятелството, срещу дискретността), че е довел този предрешен непознат в къщата на един от най-близките си приятели. Джеймс не можеше да си представи, че семейство Хей, Хенри Адамс и Кларънс Кинг някога ще му простят, и беше готов веднага да се изнесе от къщата и да хване обедния влак до Ню Йорк, където щеше да потърси начин да се прибере в Англия. Знаеше много добре, че и другите верни приятели на семействата Хей и Адамс — включително старият приятел на Джеймс, Уилям Дийн Хауълс — също щяха да бъдат възмутени от отвратителната му постъпка. Щеше да приеме гнева и неодобрението им; алтернативата бе да продължи с подлата си шарада, а Джеймс вече разбираше, че не може да го направи.

Беше се надявал, че ще успее да поговори с Джон Хей насаме след закуска, но на приятеля му се наложи да излезе по работа. „Ян Сигерсон“ беше излязъл на разходка и Хенри Джеймс се оказа сам с Клара Хей цялата сутрин и голяма част от следобеда. И колкото и приятно да му беше с нея, той просто не можеше да се насили да ѝ разкрие истината.

Така че те разговаряха за общите си приятели, за климата в Англия и за Континента по това време на годината в сравнение с ранната пролет във Вашингтон, за различните художници, които познаваха — включително Даниел Честър Френч, Огюст Сен-Годен и Джон Сингър Сарджънт — а после и за писателите. След като чиниите от обяда бяха отсервирани, те обсъдиха творбите на Тургенев, есетата на господин Емерсън (когото Джеймс не харесваше особено) и други, докато накрая Клара Хей не се засмя и не каза:

— Ти си виждал библиотеката на Джон, разбира се, но определено трябва да видиш и моите рафтове с неприлични удоволствия, Хари.

Джеймс повдигна вежди.

— Неприлични удоволствия?

— Да, нали се сещаш… книги, които аз обожавам да чета, а Джон, Хенри Адамс, Хауълс и останалите просто смятат, че трябва да зарежа. Но на мен ми харесват! Може пък ти да се окажеш по-милостив. Ела с мен.

Тя го поведе нагоре по широкото стълбище, а след това вдясно по коридора, водещ към спалнята им. В един ужасен миг Джеймс си помисли, че тази жена, с която бе съвсем сам в къщата (заедно с още шестима или осмина прислужници), възнамерява да го отведе в жилищните им помещения, но тя се спря в коридора. Шкафът за книги беше изработен от лакиран махагон и бе висок поне дванайсет фута.

— Книги с жълти корици! — възкликна той.