Дан Симънс - Петата купа

Двамата Финовци нададоха дивашки викове и вдигнаха тоягите си.

Десетилетията тренировки направляваха поредицата от шест бързи удара, които нанесе Холмс: два странични замаха, за да счупи десните им ръце; два отвесни замаха, за да ги удари по долните челюсти и да ги накара да паднат на колене; два плавни удара от горе надолу — единият, за да счупи черепа на по-едрия Фин, а вторият, по-лекият, за да просне в безсъзнание на земята втория, по-нисък Фин.

Мъртрик беше направил грешката да стои и да гледа кръвопролитието, но сега скочи напред, приклекна и замахна със смъртоносното острие първо наляво, после надясно. Прескочи двамата Финовци: единият беше паднал неподвижно по лице и от ушите му се стичаше кръв, а другият лежеше по гръб и потрепваше, стиснал кървящата си глава с две ръце.

Холмс отстъпи назад не защото се страхуваше от острието на Мъртрик или защото имаше нужда от повече пространство, а защото изпращаше подсъзнателно послание към Кълпепър да се включи в сбиването. Приближи се. Дендито наистина направи две крачки напред, но все още се намираше извън обхвата на бастуна. Пистолетът му беше вдигнат, но мъжът очевидно чакаше Мъртрик да си свърши работата.

— Шишенцата с хероин! — изкрещя той на смрадливия си приятел. — Да не ги счупиш!

Движенията на ножа приличаха на размазано петно. Холмс бе достатъчно бърз с бастуна, за да успее да избие оръжието към другия край на стаята в момента, в който Мъртрик го прехвърляше от едната ръка в другата — мъжът очевидно беше толкова добър в разпарянето на враговете си от гръдната кост до чатала, колкото бе и смрадлив — но за детектива ножът щеше да свърши работа, забит в дъските някъде наблизо, а не потънал в дупката под златистия водопад или стърчащ от някоя недостижима стена или врата в другия край на стаята. Той си позволи риска да изчака Мъртрик да прехвърли ножа още веднъж, след което да се хвърли напред с изяществото на балетист. Само в Испания и веднъж в Калкута Холмс беше виждал толкова превъзходно изпълнение от бойци с ножове. Това бе точно онова свръхбързо движение на ножа, което почти винаги оставяше противника с изкормени черва, в резултат на което той се строполяваше на пода с онзи последен жвакащ звук, който ужасената умираща жертва винаги успяваше да чуе. Дължината на ловджийския нож правеше изпълнението на това хари-кари 20 20 Често срещана правописна грешка и погрешно произнасяне на японската дума „харакири“. — Б.пр. доста вероятно, но тежестта на чудесното оръжие на господин Боуи забави убийственото движение с онази частица от секундата, на която разчиташе Холмс.

Холмс изви тялото си назад, балансирайки върху токовете на ботушите си, и върхът на ножа отряза едно копче на жилетката му. След това детективът нанесе силен удар с бастуна върху дясната ръка на Мъртрик — ножът падна и се заби в пода, точно както се беше надявал Холмс — и после, извършвайки сложна дъга, бастунът се люшна обратно и удари странично Мъртрик по главата.

Замаян, мъжът залитна към кратера и започна да се накланя над него.

Холмс го сграбчи и го издърпа към себе си с лявата си ръка, в която хероинът сякаш беше влял безкрайна сила, без да изпуска бастуна от дясната. Приближи лицето на Мъртрик толкова близо до своето, сякаш се канеше да целуне почти изпадналия в безсъзнание бандит, след което наведе глава към гърдите му и го тласна напред покрай кратера, без да го изпуска.

Четирите гърмежа от 442-калибровия Бомон-Адамс като че ли достигнаха до Холмс часове след като куршумите бяха раздробили задната част на черепа на Мъртрик, бяха се забили в гърба му, натрошавайки костите в лявото му рамо, и бяха пронизали тялото му — последният куршум премина между дясната ръка на Холмс и торса му.

Револверът вместваше пет куршума, но Холмс вече бе повдигнал и тласнал изправения труп към Кълпепър и петият изстрел успя само да откърти мокра мазилка от гнилия таван. Детективът пусна тялото на Мъртрик на пода, изби, без да бърза, празния пистолет от ръката на Кълпепър и го завлече до мястото, където си беше инжектирал хероина, като и двамата мъже прескочиха трите нападали тела с доста танцувални движения. Изгнилият наклонен под се огъна под тежестта им, но Холмс искаше Кълпепър да бъде близо до ножа, който се беше забил до дръжката в скърцащите дъски.

Той завъртя Кълпепър около себе си и го избута към дупката, като го задържа на ръба, стискайки здраво яката на палтото на по-възрастния мъж. Кълпепър се олюляваше и хленчеше. Холмс внезапно усети миризмата на урина.