Дан Симънс - Петата купа

Лукан Адлер се обърна, скочи върху парапета, сграбчи дръжките на велосипеда, преряза придържащата го връв с един замах на острието и рязко се спусна надолу по дългата обтяжка.

Шерлок Холмс не се спря и за секунда. Продължавайки да ръси капки кръв из въздуха, той се затича към парапета, скочи върху него и се хвърли от сто фута височина.

Невидимата тълпа от сто хиляди души изрева, сякаш аплодираше самоубийството на Шерлок Холмс. Хенри Джеймс изтича към парапета зад прожектора и видя с периферното си зрение огромните знамена, които се разгънаха от Земеделското здание и другите грамадни сгради, воалът на огромната Статуя на Републиката в Лагуната южно от него най-после падна, фонтаните оживяха. Част от него осъзна, че президентът Кливланд беше останал жив достатъчно дълго, за да натисне златния бутон върху кадифената възглавничка.

По-късно му хрумна, че всеки истински джентълмен първо щеше да провери състоянието на Ирен Адлер Лорн Бакстър и да ѝ помогне, ако може. Но в този момент на Хенри Джеймс не му пукаше за състоянието на майката на Лукан Адлер.

Той изтича до парапета на югоизточния ъгъл на сградата и ахна.

Холмс не бе успял да скочи достатъчно напред, за да се хване за облечените в гума дръжки на велосипеда. Вместо това се беше вкопчил с едната си ръка в колана на Лукан Адлер, а с другата стискаше яката на ризата му.

Яката се откъсна, а ризата се разпра по шевовете още докато Лукан извръщаше тялото си към Холмс. Джеймс ясно видя механизма с ножа, прикрепен към ръката му, който беше изстрелял широкото плоско острие между пръстите на убиеца.

Холмс се залюля, прехвърли се покрай извръщащия се Лукан и се изкатери като маймунка по предната част на велосипеда. Дясната му ръка вече се беше вкопчила в шията на младия мъж, придърпвайки главата на Лукан надолу като за целувка, а лявата пусна бързо колана, за да сграбчи дясната китка на убиеца, блокирайки острието. Но действието му не беше достатъчно бързо, за да избегне втора рана. Джеймс отново зърна капки кръв във въздуха… кръвта на Холмс.

Писателят се огледа обезумял. Съзнанието му беше регистрирало звука от асансьора, който сега слизаше надолу, но това не означаваше нищо за Джеймс. Ирен Адлер продължаваше да лежи по лице, вероятно мъртва.

Джеймс съзря маузера. Вдигна го бързо — господи, колко тежеше — и го опря на металния парапет, опитвайки се да погледне през телескопичния мерник.

Стиснал здраво дървения приклад, той раздвижи добре смазания, майсторски сглобен затвор на оръжието. Патронът — Джеймс можеше да види оловния му връх с издълбано върху него X — се издигна в гнездото и падна под прожектора.

Доколкото му бе известно, това трябваше да е последният патрон в пушката. Нямаше време да проверява. Нито пък се запита, както би направил всеки, който познава добре огнестрелните оръжия, с колко се е отместил мерникът при цялото това подмятане по земята.

За момент всичко му се стори размазано, но след това в малкия кръг на мерника се появиха, макар и доста мъгляви, фигурите на Холмс и Лукан. Ризата на младия мъж беше разкъсана на парчета и покрита с кръв — кръвта на Холмс, осъзна Джеймс. Голата кожа на Холмс беше бяла, разранена и окървавена, също като ризата на врага му.

Единствената причина, че не бяха стигнали още до края на обтяжката, бе, че механизмът на Лукан не беше предвиден за толкова голяма тежест. Беше изминал с висока скорост около трийсет или четирийсет фута, после забави, почти спря, но отново се устреми напред.

Двамата мъже се биеха по-скоро като животни, отколкото като хора. Холмс стисна дясната китка на Лукан и притисна металния механизъм на острието към жицата. Проблеснаха искри. Механизмът се изкриви и от него вече нямаше почти никаква полза в боя.

Лукан се вкопчи в дръжката на велосипеда и започна да нанася удари със свободната си ръка върху главата и раменете на Холмс, докато детективът обви тялото му с крака и започна да се катери по предната му част. Двамата се опитваха да си нанесат удари с глава и да хапят. Лукан използва пръстите на лявата си ръка, за да бръкне в очите на Холмс, а детективът успя да освободи лявата си ръка дотолкова, че да нанесе саблен удар по гърлото на убиеца.

Джеймс осъзна, че потта замъглява зрението му. Той избърса дясното си око с опакото на дланта си и погледна отново към двамата мъже през кръглия телескопичен мерник. Скрипецът отново забави скоростта си, а те заизвиваха телата си, биеха се, хапеха, ритаха и се опитваха да си извадят очите, но после колелото като че ли се освободи и отново потегли надолу към далечния маяк в езерото Мичиган.