Дан Симънс - Петата купа

Няколко минути преди пладне една добре облечена жена, може би на около четирийсет, с кестенява коса, волева брадичка, високи скули и виолетови очи, се приближи до него и каза:

— Вие случайно не сте ли писателят Хенри Джеймс?

Примигвайки от изненада, че са го разпознали на публично място, нещо, което не му се беше случвало в Америка, Джеймс отвърна:

— Ами, да, аз съм.

Накани се да повдигне учтиво шапка, но внезапно жената измъкна един страшен на вид и очевидно тежък револвер от платнената си чанта и го насочи към корема на Джеймс.

— Извадете ключа — нареди тя. — Отворете онези врати. И ме откарайте горе.

Джеймс бързо се подчини, макар че едва не изпусна ключа при външната врата и се забави при отключването на вратата на асансьора. Тя го бутна в клетката и пристъпи вътре след него, без да сваля пистолета.

— Отведете ме горе — рече жената. — Бързо.

Джеймс завъртя ръчката твърде рязко наляво и кабината на асансьора излетя нагоре като ракета, след което той се опита да регулира скоростта, завъртайки я твърде надясно, и асансьорът почти спря на четирийсет фута над пода.

— О, за бога — рече рязко жената, избута Джеймс настрани, натисна отново ръчката наляво и асансьорът се устреми нагоре.

Лукан Адлер, още по-слаб и с по-орлов профил от прочутия си баща, се беше прикрил отчасти зад големия прожектор и беше опрял маузера на парапета. Скрит между оградата на Наблюдателната палуба и прожектора, също като Лукан, Холмс се усъмни, че хората на Дръмънд изобщо ще успеят да се прицелят в него, дори и ако го забележат как бързо надниква иззад прожектора.

Лукан настрои телескопичния мерник с малка отвертка, която прибра в джоба на ризата си — не носеше никакво сако — и се прицели в президента, който всеки момент щеше да бъде представен. Но освен това виждаше и приближаващия се Шерлок Холмс и се усмихваше.

Когато Холмс се озова на двайсет и пет дълги крачки от него, Лукан насочи пушката си към него и каза:

— Спри.

Холмс спря.

— Мога да изстрелям три куршума за по-малко от две секунди — заяви Лукан Адлер и Холмс се изненада от металическата острота на гласа му. Не приличаше изобщо на гласа на майка му. Може би беше повече като на баща му, но Холмс нямаше как да е сигурен.

— Два в гърдите на онзи дебелак, президента, и третият в корема ти, преди да си се приближил на пет фута — додаде Лукан. — Ако посегнеш към сакото си или който и да е от джобовете, ще убия първо теб и ще вкарам два или три куршума в президента, преди някой да погледне нагоре, за да види откъде е дошъл звукът.

Холмс знаеше, че той може и ще направи точно това. Затова застана абсолютно неподвижен.

Президентът не беше започнал краткото си обръщение, но представянето на главния директор Дейвис беше към края си. Холмс знаеше, и бе наясно, че Лукан също знае, че след като Дейвис представи Кливланд и едрият президент застане на подиума, ще последва девет-десетсекундно изпълнение на „Привет, Колумбия“ 53 53 Hail, Columbia — американска патриотична песен. — Б.пр. , последвано от шумното одобрение на публиката.

Изстрелът, който щеше да убие Холмс през това време, нямаше да бъде чут нито от хората на площада, нито от някой от снайперистите на Дръмънд.

Холмс погледна към дългата почти триста фута обтяжка, спускаща се от стълба в ъгъла, където се криеше Лукан, към сигналния маяк в езерото. Знаеше, че Лукан е монтирал някакъв уред към нея, но елементарността му беше впечатляваща: просто едно махово колело, монтирано в заварен непълен квадрат от метал, който да го придържа към жицата, с модифицирани, облечени в гума дръжки на велосипед, висящи в долната му част.

— Елегантно — каза Холмс, кимвайки към уреда за бягство. Сигурен беше, че близо до мъничкия бетонен остров на маяка чака бърза моторна лодка. — Но полицията и тайните служби вече знаят за „Зефир“.

Лукан Адлер сви рамене и се подсмихна.

— „Зефир“ и без това беше предназначен за отвличане на вниманието.

Дейвис представи президента и оркестъра, заедно с хора, подкараха „Привет, Колумбия“, докато Кливланд се качваше на ниския подиум. Холмс не погледна през рамо, за да го види.

Лукан Адлер повдигна пушката си, прицелвайки се в гърдите на детектива.

— Свали си сакото, жилетката и ризата — каза Лукан достатъчно високо, за да бъде чут, въпреки шума, който се вдигаше долу. — Но използвай само лявата си ръка. Бързо! Ако не си готов до трийсет секунди, ще стрелям.