Дан Симънс - Петата купа

Холмс се обърна смутено и излезе след Хенри Адамс от шумната сграда на компанията „Интрамюръл Рейлроуд“ и измина около стотина ярда, преди да се спре и, докосвайки ръката на историка, да каже:

— Моля ви, върнете се на яхтата заедно със семейство Камерън. Току-що си спомних, че трябва да свърша още нещо.

— Добре… — отвърна Адамс, който очевидно беше разтърсен от нещо видяно или почувствано от него. — Вървете, щом трябва, но ще е същинско престъпление да пропуснете вечерята на кмета Харисън…

Холмс кимна, макар всъщност да не беше чул думите на Адамс. Той се обърна и се затича обратно към сградата.

Индианецът беше изчезнал. Холмс продължи да се движи тичешком по прашните пътечки и тесните улички към парадната площадка пред входовете към железницата, с мисълта, че ако индианският джентълмен беше част от шоуто на Бъфало Бил, би трябвало оттам да е напуснал терена на Панаира.

Така и беше. Холмс го настигна, преди мъжът да премине през въртящите се метални спици на изхода.

— Господин Бавен кон!

Мъжът бавно се обърна. Изглеждаше изненадан, че вижда отново Холмс.

— Аз… има нещо, което трябва… ако ми помогнете… съжалявам — рече със запъване Шерлок Холмс. — Името ви не е Бавен кон, нали?

— Не, казвам се Паха Сапа — отвърна мъжът.

— Черните хълмове — прошепна Холмс.

— А вашето истинско име не е Сигерсон — рече Паха Сапа. — Дори не се опитахте да скриете оксфордския си английски акцент.

— Казвам се Шерлок Холмс. — Той протегна ръка и индианецът най-после я пое.

Детективът изпита най-големия шок в живота си, поне откакто трите куршума пронизаха тялото му в Хималаите. Той видя и разбра, че Паха Сапа бе почувствал същата енергия, която премина между тях.

Когато ръцете им се разделиха, енергията не изчезна — беше много по-силна от озона и разрядите в залата с динамото.

— Трябва да ви попитам, Паха Сапа — рече Холмс, — как да разбера дали съм истински, или не съм?

— Wicaśta ksapa kiŋ ia — отвърна Паха Сапа.

Незнайно как, Холмс го разбра. „Мъдрият човек говори.“

— Но аз все още не знам дали съм мъдър човек — довърши Паха Сапа на английски.

— И все пак ми кажете — настоя Холмс. — Вече знам, че аз не съм достатъчно мъдър, за да отговоря на този въпрос.

Очите на Паха Сапа го пронизваха — усещането беше истинско, сякаш бе пронизан със стрели.

— Всички мъже, родени от жени, са истински — каза Паха Сапа.

— Но дори някои от тях са… слаби. Слаби в реалността. Най-силните същества са онези, които изпяват съществуването си.

— Не разбирам — рече Холмс.

— Шестимата Дядовци не са били родени от жени, но са истински — каза Паха Сапа. — Аз и всичките ми бащи и дядовци преди мен сме помогнали да бъдат изпети в реалността.

Изражението на Холмс зададе въпроса: „Как?“.

— Като разказваме историите им — отвърна Паха Сапа и след това Холмс не можеше да си спомни дали го беше казал на лакота, или на английски. — Като разказвахме собствените им истории. Но най-вече като карахме другите да разказват историите им. — Паха Сапа млъкна за миг, преди да изрече със страст: — Да ги разказват и да им вярват !

— Да — отвърна Холмс, без да е съвсем сигурен с какво се съгласява, но знаеше, че го подкрепя със сърце и душа. — Pilamayaye — каза той. — Благодаря ти. — Не беше достатъчно, но само това успя да изрече.

После кимна и се накани да си върви, когато Паха Сапа го хвана здраво за ръката. И отново Холмс се почувства така, сякаш бе влязъл във въртяща се намотка на динамо.

— Lucan, kte — каза индианецът. Лукан ще те убие.

Холмс почувства студения юмрук на неизбежната съдба да се сключва около сърцето му, но прогони това усещане.

— Holmes, uŋktepi! Yakte! — това бе произнесено почти шепнешком, но на Холмс му се стори като вик в лицето. Холмс, ти го убий. Убий го пръв!

— Да — прошепна Шерлок Холмс.

Паха Сапа се усмихна. Плътният му глас прозвуча напълно нормално, когато каза:

— Toksha ake čante ista wascinyanktin ktelo. Hecetu. Mitakuya oyasin!

Холмс разбра всичко: Ще те видя отново с окото на сърцето си. Така да бъде. Всички сме едно.

— Mitakuya oyasin! — отвърна Холмс. Всички сме едно!

Двамата мъже се разделиха и поеха в противоположни посоки, и минаха цели две минути, преди Холмс да си спомни, че трябваше да отиде на пристана, където го чакаше лодката.

Пълната луна все още се виждаше на избледняващото западно небе зад Белия град, когато в шест сутринта в понеделник Шерлок Холмс заведе Хенри Джеймс в Зданието на промишлеността и свободните изкуства.