Дан Симънс - Петата купа

Сега, когато Холмс излезе от сенките на подпорните греди и колелата, той видя, че Адамс непрекъснато сваляше сламената си шапка и попиваше потното си чело с ленената си кърпичка — светлината от голите крушки на работните лампи се отразяваше в плешивата му глава всеки път, когато сваляше шапката — потънал в разговор с висок млад мъж, облечен в твърде дебел вълнен костюм, който, заради дългата черна коса, остър изгърбен нос, медночервен тен и черни очи, Холмс определи като индианец. Адамс му изнасяше някаква лекция и изглеждаше въодушевен като ученик.

— … Но това ! Това, господин Бавен кон, е нещо, на което древните гърци щяха да гледат с възхищение, а венецианците, въпреки всичките си постижения, щяха да му завиждат. Чикаго ни погледна с някакво чудно, предизвикателно презрение и ни показа нещо далеч по-могъщо от изкуството и безкрайно по-важно от бизнеса. Това, уви или ура, е бъдещето , господин Бавен кон! Вашето и моето… но същевременно дава и надежда. Мога да се наслаждавам и да пращам пощенски картички, в които да описвам съмнителната стойност на Мидуей Плезънс, но всеки ден минавам през Машинното здание и всяка вечер се връщам тук, точно в тази зала, за да гледам като някой стар бухал динамото на бъдещето…

Адамс като че ли долови лекторската нотка в гласа си, свали сламената шапка и попи отново темето си с кърпа, след което каза с по-тих глас на младия мъж, докато Холмс се приближаваше зад гърба му:

— Приемете отново извиненията ми, сър. Говоря така, сякаш сте ми публика, а не събеседник. Какво мислите за това динамо и за все още спящите чудеса на Машинното здание, които разглеждате всеки ден също като мен, господин Бавен кон?

Високият индианец се поколеба за миг, преди да отговори, и гласът му изненада Холмс с плътността си.

— Мисля, господин Адамс — рече високият тъмен мъж, — че това е истинската религия на вашата раса.

Адамс се впусна в нова въодушевена реч и Холмс му разкри присъствието си — знаеше, че индианецът го бе видял да влиза и беше наясно с присъствието му в голямата зала. Адамс говореше:

— Дева Мария е била за мъжете от тринайсети век онова, което това динамо и братята му ще бъдат за…

Той осъзна, че Холмс стои до него, и млъкна. Свали отново сламената си шапка и каза:

— Господин Бавен кон, мога ли да ви представя спътника си на Панаира, прочутия Шер… тоест… прочутия норвежки изследовател господин Ян Сигерсон?

Вместо да протегне ръка, Холмс застана изпънат със събрани пети и се поклони на мъжа в почти германски стил. Червенокожият му кимна в отговор, но като че ли също нямаше особено желание да се ръкува с него. Без да знае как или откъде, Холмс можеше да каже, че този млад мъж — всъщност не чак толкова млад, видян отблизо, осъзна Холмс, забелязвайки бръчките около очите му, вероятно година или две по-млад от трийсет и девет годишния детектив — беше не само лакота сиу от племето, с което Холмс се беше срещнал преди повече от седемнайсет години, но и wičasa wakan — светият мъж на племето, шаман, мъж със способността да вижда в повече измерения от обикновените човешки същества.

— За мен е истинско удоволствие да се запознаем, господин Бавен кон — каза Холмс. — Ние, европейците, рядко получаваме възможността да срещнем практикуващ wičasa wakan от Свободните деца на природата.

Индианецът, чието истинско име със сигурност не беше Бавен кон, както Холмс веднага разбра, го погледна с тревога и изненада, които можеха да бъдат обяснени с правилната употреба на термина от езика лакота от този бял човек.

Хенри Адамс, който държеше с две ръце шапката за периферията ѝ, отстъпи две крачки назад от двамата мъже. Той имаше чувството, че наблюдава два огромни орела, които се гледат в очите.

Холмс пръв отмести поглед и се обърна към Адамс:

— Извинявай, че те прекъснах, Хенри, но Лизи и сенаторът ни чакат при лодката на пристана. Очевидно закъсняваме за вечерята при кмета Харисън.

Адамс каза нещо на индианеца и се обърна да си ходи. Холмс отново се поклони на високия мъж — незнайно защо, все още се страхуваше да стисне ръката му — и каза:

— За мен беше истинско удоволствие да се видим, господин Бавен кон, и мога само да се надявам, че някой ден wasichu wanagi вече няма да представляват проблем за вас.

Холмс осъзна, че току-що бе казал на червенокожия, че се надява духът на „този, който взима най-доброто месо 51 51 По този начин се нарича белият човек на езика лакота. — Б.пр. за себе си“, тоест духът на белия човек, повече да не представлява проблем за него, но нямаше представя защо го е казал. Индианецът само примигваше.