Дан Симънс - Петата купа

Лявата ръка на Холмс се захвана тромаво с копчетата и закопчалките. Но преди да изтекат трийсетте секунди, той вече стоеше гол от кръста нагоре.

Лукан продължи да го гледа през мерника.

— Две изходни рани. Добро групиране, предвид разстоянието. Обърни се. Веднага!

Холмс се обърна и погледна към прожектора, под който се беше крил през последните шест часа.

— О, този, третият белег, изглежда много страховит, господин Холмс — изсъска Лукан. — Куршумът вътре ли е все още? Не, мисля, че не е. Да не би наоколо да се е въртял някой беден тибетски овчар, който го е издълбал с ръждивата си лъжица? Леле, сигурно много е боляло. Обърни се и ме погледни! Веднага!

Холмс се обърна с лице към младежа, който съвсем доскоро още е бил момче, но въпреки това притежаваше черния, стъклен поглед на кобра. Ръцете на детектива висяха отпуснати покрай тялото му. Лъчите на слънцето топлеха приятно голото му тяло.

— Разумно ще е да те убия, преди да убия Кливланд — рече Лукан, който очевидно се забавляваше. — Но ще е по-весело да ти позволя да гледаш как застрелвам президента и две секунди след това да го последваш. Какво мислиш, господин детектив?

Холмс не отговори нищо. Зад гърба му се отвориха вратите на асансьора.

Хенри Джеймс се опита да остане в кабината на асансьора, но жената — по-висока и по-силна от него — го сграбчи за ръката и го повлече след себе си по Наблюдателната палуба.

Ето го и Шерлок Холмс, който гледаше към другата страна — на дневна светлина белезите му приличаха на лъчи, излизащи от лунните кратери на гърба му — а Лукан Адлер насочи пушката към тях двамата.

— Я виж ти, госпожо Бакстър — рече младежът с подигравателен глас. — Застани до скъпия ми стар татко и дръж проклетия револвер насочен надолу.

Излизайки иззад Холмс, за да може детективът да я види, Ирен Адлер насочи пистолета към гърдите му и каза:

— Не искам да го насочвам надолу. Искам да се прицеля в сърцето му. — И тя направи точно това.

Лукан се засмя със стържещ глас, сякаш пилеше стомана. После каза, надвиквайки музиката и шума отдолу:

— И вие, господин Хенри Джеймс, писателят, когото Холмс влачеше със себе си през целия месец като домашно агне на каишка. Знайте, че и днес ще останете жив, господин Джеймс. Възхищавам се на романите ви. Толкова е болезнено да се четат. Аз харесвам болката. Тя трябва да продължи.

Музиката спря. Тълпата заликува, но бързо се укроти след няколко звучни шъткания.

Президентът Кливланд започна да говори. Всички вестници твърдяха, че има силен, звучен глас, но думите му не се чуваха от такова разстояние. Мишо цвърчене, последвано от гръмки ръкопляскания.

— Първо мишената — промърмори Лукан, вдигна и положи маузера върху фланеца на прожектора, прицелвайки се в президента. Холмс знаеше, че гърдите и коремът на Кливланд ще изпълнят мерника на Лукан.

— Не, първо Холмс! — извика Ирен Адлер, прицели се от седем или осем фута в Холмс и запъна ударника на револвера.

Хенри Джеймс реагира така, както никога досега. Той скочи към Ирен Адлер, успя да я хване за китката и да натисне ръката ѝ надолу, осъзнавайки, твърде късно, че тя вече беше отместила пистолета от Шерлок Холмс и го беше насочила към сина си.

Гърмът от револвера оглуши писателя.

Вместо да улучи Лукан Адлер в гърдите, каквото беше намерението ѝ, куршумът удари младия мъж в десния крак. Лукан изгуби равновесие и падна на пода, но се претърколи като някоя котка от джунглата, изправи се на едно коляно и, притиснал приклада на маузера към рамото си, се завъртя към тях.

Холмс се беше затичал към Лукан още преди пистолетът да стреля, но Джеймс веднага разбра, че детективът няма да успее да измине разстоянието навреме.

Кълнейки болката в крака си, но стиснал пушката с абсолютна увереност, Лукан Адлер се прицели и стреля.

Джеймс усети куршума, който прелетя покрай дясното му ухо, а Ирен Адлер извика и падна по лице. Писателят прояви достатъчно присъствие на духа, за да се огледа за пистолета, но тя сигурно лежеше върху него.

Раненият ругаещ Лукан се накани да завърти дулото на пушката към Холмс, но детективът се беше приближил и я изрита настрани. Тежкото оръжие падна на павираната променада и се плъзна с дрънчене по нея.

Лукан бързо приклекна и внезапно между кокалчетата на дясната му ръка се появи тясно смъртоносно острие. Десният му ръкав беше разкъсан и Джеймс видя елегантния механизъм, който бе изстрелял острието напред. Младежът замахна към голия корем на Холмс и, макар детективът да изви гърба си като лък, Джеймс видя хвърчащите пръски кръв.